Анкара
А̀нкара (на турски: Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. Анкара е вторият по големина град в страната (след Истанбул).
| Анкара Ankara | |
| — столица — | |
 | |
  Анкара  Анкара | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Централен Анадол |
| Вилает | Анкара |
| Площ | 25 706 km² |
| Надм. височина | 938[1] m |
| Население | 5 927 285 души (2023) 231 души/km² |
| Кмет | Мансур Яваш |
| Пощенски код | 06 000 |
| Телефонен код | 312 |
| МПС код | 06 |
| Официален сайт | www.ankara.bel.tr |
| Анкара в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът е разположен сред хълмиста местност в централната част на Анадолското плато. През него преминават реките Анкара и Чубук. Обявен е за столица на Турция през 1923 г. Важен кръстопът, жп възел, има и аерогара (на 35 km).
Анкара е индустриален и търговски център. През 2022 г. в града живеят 5 782 285 души.
Климат
редактиранеКлиматът е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Тъй като Анкара е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Зимите са много студени с изобилие от сняг. Валежите са малко, като летата са сухи, а пролетта, есента и зимата по-влажни. Средно годишни валежи 417 mm, с максимум през април и май и с минимум юли и август.
 Климатични данни за Анкара,  Турция 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 11,1 | 17,7 | 27,2 | 27,7 | 31,1 | 38,8 | 37,2 | 42,2 | 33,3 | 30,0 | 21,1 | 17,2 | 42,2 |
| Средни максимални температури (°C) | 1,6 | 4,4 | 10,0 | 15,5 | 20,0 | 24,4 | 27,7 | 28,3 | 24,4 | 18,3 | 10,5 | 4,4 | 16,1 |
| Средни температури (°C) | −2,5 | −0,3 | 4,2 | 9,4 | 13,3 | 16,9 | 20,2 | 20,5 | 16,3 | 11,0 | 4,7 | 0,5 | 9,7 |
| Средни минимални температури (°C) | −6,6 | −5 | −1,6 | 3,3 | 6,6 | 9,4 | 12,7 | 12,7 | 8,3 | 3,8 | −1,1 | −3,3 | 3,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −31,1 | −31,1 | −27,2 | −7,2 | −6,1 | 0,5 | 3,8 | 3,8 | −2,2 | −8,8 | −12,2 | −17,2 | −31,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 40 | 31 | 36 | 51 | 52 | 39 | 17 | 15 | 18 | 32 | 36 | 48 | 417 |
| Брой на дните с валежи | 8 | 8 | 11 | 17 | 17 | 13 | 7 | 5 | 5 | 10 | 11 | 10 | 122 |
| Източник: weatherbase.com | |||||||||||||
История
редактиране
Градът е един от най-старите градове в Мала Азия – основан е през VII век пр.н.е. с гръцкото име Ангира или Анкира (Αγκυρα, т.е. котва). Разположен е на кръстопът на оживени търговски пътища, свързващи Европа и Азия.
През 1071 г., след поражението на византийската армия в битката при Манцикерт, Анкара преминава под контрола на селджуците. През 1118 г. византийците съумяват временно да си върнат контрола над Ангира, но през 1176 г. го загубват отново, и то завинаги.[2]
През 1402 г. в близост до Анкара се води битка между Тимур и султан Баязид I, влязла в историята като Битка при Ангора. Армията на султана е разгромена, а той самият попада в плен на Тимур. От събитията страда и градът, и неговите околности, но по време на управлението на Мурад II градът постепенно се възстановява и започва да расте.
През 1912 г. съставът на населението е следният: турци – 32 692, арменци – 12 019, гърци – 3154 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 г. двама души от Анкара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
От края на 1919 г. в Анкара е разположен щабът на вожда на турската война за независимост Мустафа Кемал Ататюрк. През април 1920 г. в Анкара е свикано Великото народно събрание, на което е образувано национално правителство. Анкара остава провинциален град до 13 октомври 1923 г., когато е обявена за столица на Турция.[5]
Административно деление
редактиранеАнкара е разделена на 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. По-долу са изброени всички райони на столицата на Турция.
Туристически обекти
редактиране- Цитадела
- Римски театър
- Гробът на Август Римски
- Римски бани
- Римски път
- Паметник на Победата
- Статуята на Ататюрк
Райони
редактиране- Акюрт
- Алтъндаа
- Аяш
- Бала
- Бейпазаръ
- Чамлъдере
- Чанкая
- Чубук
- Елмадаа
- Етимесгут
- Еврен
- Гьолбашъ
- Гюдюл
- Хаймана
- Кахраманказан
- Каледжик
- Кечийорен
- Къзълджахамам
- Мамак
- Наллъхан
- Полатлъ
- Пурсаклар
- Синджан
- Шерефликочхисар
- Йенимахалле
Побратимени градове
редактиране
Адис Абеба, Етиопия от 2006 г.- Аксарай, Турция
Аман, Йордания
Астана, Казахстан от 2001 г.
Ашхабад, Туркменистан от 1994 г.
Баку, Азербайджан
Бангкок, Тайланд от 2006 г.
Бишкек, Киргизстан от 1992 г.
Будапеща, Унгария от 1992 г.
Букурещ, Румъния
Душанбе, Таджикистан от 11 декември 2003 г.
Исламабад, Пакистан от 1982 г.
Кабул, Афганистан от 2003 г.
Казан, Русия от 2005 г.
Кайро, Египет от 2004 г.
Киев, Украйна от 1993 г.
Киншаса, Демократична република Конго от 2005 г.
Кишинев, Молдова от 2001 г.
Куала Лумпур, Малайзия от 1984 г.
Кувейт, Кувейт от 1994 г.
Манама, Бахрейн от 2000 г.
Минск, Беларус от 2007 г.
Могадишу, Сомалия от 1959 г.- Москва, Русия от 1992 г.
Пекин, Китай от 20 юни 1990 г.
Прищина, Косово от 2005 г.
Сана, Йемен от 2006 г.
Сантяго де Чиле, Чили от 2000 г.
Сараево, Босна и Херцеговина от 1994 г.
Сеул, Южна Корея от 1971 г.
Скопие, Северна Македония от 1995 г.
София, България от 1992 г.
Ташкент, Узбекистан от 2004 г.
Тбилиси, Грузия от 1996 г.
Тирана, Албания от 1995 г.
Улан Батор, Монголия от 2003 г.- Уфа, Русия от 1997 г.
Хавана, Куба от 1993 г.
Ханой, Виетнам от 1998 г.
Хартум, Судан от 1992 г.
Шираз, Иран от 2004 г.- Шумкент, Казахстан
Архитектура
редактиранеЗапазена е старинна крепост от римската епоха. Архитектурни забележителности на Анкара са Мавзолеят на Ататюрк в югозападната част на града, кулата „Атакуле“, джамии от XII – XV век и др. Градът има университети, консерватория и художествена академия.
В Анкара се намира Музеят на анатолийските цивилизации.
Образование
редактиранеВ Анкара има няколко университета:
Спорт
редактиранеВ Анкара има три популярни футболни отбора, които се състезават в Турската Суперлига. Това са Анкараспор, Анкарагюджу и Генчлербирлии.
Известни личности
редактиране- Родени в Анкара
- Али Бабаджан (р. 1967), политик, неколкократно министър с различни ресори;
- Фатих Бирол (р. 1958), икономист
- Буура Гюлсой (р. 1982), актьор.
- Боран Кузум (р. 1992), актьор
- Берен Саат (р. 1984), актриса;
- Нурчан Тайлан (р. 1983), щангистка;
- Аслъ Тандоган (р. 1979), театрална и филмова актриса;
- Мустафа Джеджели (р. 1980), турски певец;
- Йозгюр Чевик (р. 1981), актьор и рок певец;
- Починали в Анкара
- Наки Елдениз (1875 – 1948), генерал;
- Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), генерал;
- Тургут Йозал (1927 – 1993), политик;
- Ахмет Фикри Тюзер (1878 – 1942), политик;
- Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), генерал.
- Други личности, свързани с Анкара
- Кенан Еврен (1918 – 2015), офицер и политик, живее в града от 30-те години;
- Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1940 – 1943;
- Георгиос Сеферис (1900 – 1971), гръцки поет, работи в гръцкото посолство през 1948 – 1950;
- Хайрула Фишек (1885 – 1975), генерал.
Външни препратки
редактиранеГалерия
редактиране-
Хетска бронзова статуетка в ”Музей на анатолийските цивилизации”, Анкара -
Реплика на хетска статуетка, площад „Съхие“, Анкара -
Мавзолеят на Ататюрк „Анъткабир“, Анкара -
Изглед към „Коджатепе джамия“, Анкара -
„Близкоизточен технически университет“, Анкара
Бележки
редактиране- ↑ Ankara, Turkey: Latitude, Longitude and Altitude
- ↑ www.historyonmaps.com
- ↑ George Sotiriadis, An Ethnological Map Illustrating Hellenism in the Balkan Peninsula and Asia Minor, 1918
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Republic of Turkey Ministry of Culture and Tourism – City Guide: Ankara – History
