Арумъни (варианти армъни,[2][3][4][5] аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnji, Rrãmãnji, Rrãmenj; на румънски: Aromâni, macedoromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Арумъни
Armãnji, Rrãmãnji
Общ бройнад 100 000
По места Гърция: 39 855
 Сърбия: 40 054
 Румъния: 26 500
 България: 10 566
 Северна Македония: 9695
 Албания: 2 459 (2023г)[1]
Езикарумънски, румънски, гръцки, български, сръбски, македонска литературна норма
Религияправославие
Сродни групимъгленорумъни, истрорумъни, румънци
Арумъни в Общомедия

Произход на термина

редактиране

Научният термин „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд в неговата книга „Аромъне“ от 1894 г., което е първото задълбочено изследване на европейски учен върху арумъните.

Картографиране и групиране

редактиране

Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).[6] По вероизповедание са православни.

Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:[7][8][9]

  1. Аспропотамос
  2. Мецовска хора
  3. Чумерка
  4. Загори
  5. Гревена
  6. Коница
  7. Грамос
  8. Москополе
  9. Западна Македония
  10. Олимп
  11. Мъглен
  12. Фрашър
  13. Континентална Гърция (Ипати, Карпениси и Стратос)
  14. Крушево

От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.[10]

Название

редактиране
 
Арумъните и мегленорумъните в Южните Балкани.
 
Влахиня в района на Катерини – Лариса през Първата световна война
 
Влашко семейство от Македония през Първата световна война

Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.

Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
  2. Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.
  3. Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.
  4. Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.
  5. Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.
  6. Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19
  7. Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια
  8. Карта
  9. Карта на влашките села в Пинд
  10. History of Bulgary Family
  NODES
Association 1
Project 1