Васил Гендов
Васил Димов Гендов (Васил Димов Хаджигендов) е български режисьор, актьор и драматург.[1] Той е автор на първия български филм „Българан е галант“ (прожектиран на 13 януари 1915 стар стил), комедия в стила на Макс Линдер.
| Васил Гендов | |
| български актьор, режисьор и сценарист | |
 Васил Гендов в изпълнение на главната роля във филма „Улични божества“, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Васил Хаджигендов
|
|---|---|
| Починал | 3 септември 1970 г.
|
| Националност |  България |
| Режисура | |
| Активност | 1915 – 1937 |
| Значими филми | „Българан е галант“ (1915) |
| Семейство | |
| Съпруга | Жана Гендова |
| Деца | Димитър Гендов (работил в „Дома на киното“) |
| Уебсайт | |
| Васил Гендов в Общомедия | |
Биография
редактиранеВасил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. В периода 1905 – 1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910 – 1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова.[1] Работи като драматичен администратор в Русе (1911 – 1913). Бил е директор на пътуващия драматичен театър „Български театър“, София (1920 – 1938). Естраден артист (1938 – 1946).
През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор.[1] Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919 – 1920)[1], Съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Създател е на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира филма „Бунтът на робите“, който е първият български звуков филм и първият филм за Васил Левски. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.[2]
Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм). Почива на 3 септември 1970 г. в София.
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1952).
- Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
Театрални роли
редактиране
- Дювал – „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син
- Пасторът – „Родина“ от Ханс Зюдерман
- Карелин – „Епидемия“ от Разсудов
- Борис Аксеевич – „Лудетина“ от В. Крилов
- Нотариус – „Севилският бръснар“ от Пиер дьо Бомарше
- Андрей Роквил – „Съвест“ от П. Бурже
- Юджин Мерчбенкс – „Кендида“ от Джордж Бърнард Шоу.[1]
Филмография
редактиране
Режисьор във всичките си филми, не играе само в Бай Ганьо:
| Година | Филми и Сериали | Роля |
|---|---|---|
| 1937 | Земята гори | Георги Симов |
| 1933 | Бунтът на робите | Васил Левски |
| 1930 | Буря на младостта | Антон |
| 1929 | Улични божества | работникът |
| 1928 | Пътят на безпътните | Михаил |
| 1927 | Човекът, който забрави Бога | Павел Симов |
| 1922 | Военни действия в мирно време | първи агент |
| 1922 | Бай Ганьо | не участва във филма |
| 1921 | Дяволът в София | Дяволът |
| 1917 | Любовта е лудост | студентът |
| 1915 | Българан е галант | Българан |
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 84. (на български)
- ↑ Бащата на българското игрално кино Васил Гендов // Българска национална телевизия, 1 март 2015. Посетен на 12 януари 2016.
Външни препратки
редактиране- Васил Гендов - мит и реалност, документален филм, 2015 г.
- Неделчо Милев, „Аферата Гендов: аз оправдавам...“ Архив на оригинала от 2017-02-04 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 5, 8 февруари 2002 г.
- Димитрина Иванова, „Мечтателят безумен Васил Гендов“, в. „Дума“, бр. 17, 21 януари 2012 г.
- ((en)) Васил Гендов в
Internet Movie Database
