Галичица
Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]
| Галичица | |
 Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“ | |
  Местоположение на картата на Северна Македония | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна Македония Албания |
| Най-висок връх | Магаро |
| Надм. височина | 2254 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Галичица в Общомедия | |
На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.
География
редактиранеГаличица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува гора (Мали и Тата). Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].
Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).
Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.
Биологично разнообразие
редактиранеГаличица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Северна Македония, а други са местни ендемични видове.
Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Северна Македония.
Други
редактиранеПо време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.
На Галичица е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Литература
редактиране- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Бележки
редактиране- ↑ а б Природно наследство на Северна Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА Архив на оригинала от 2005-12-31 в Wayback Machine.
- ↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк „Галичица“ Архив на оригинала от 2007-08-27 в Wayback Machine.
- ↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица Архив на оригинала от 2006-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики Архив на оригинала от 2006-07-17 в Wayback Machine.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на село Елшани – на английски