Горна Лисина
Горна или Горня Лисина (на сръбски: Горња Лисина или Gornja Lisina) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
| Горна Лисина Горња Лисина/Gornja Lisina | |
 Площадът на село Горна Лисина | |
  Горна Лисина | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1027 m |
| Население | 328 души (2011) |
| Пощенски код | 17538 |
| Телефонен код | 017 |
| Горна Лисина в Общомедия | |
География
редактиранеГорна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Центърът на селото е отдалечен на два километра на северозапад от сливането на Божичката и Лисинската река.[1] През селото тече Лисинската (Ръжанската) река.
Горна Лисина се състои от 8 главни, разпръснати махали – Драгойчеви кошари, Вѐнчинска махала, Ябуче махала, Орло̀вица, Разцѐпеница, Ко̀лища, Владѝчавци (Гарина махала), Село̀. Някои от тях се разделят на подмахали.[2]
История
редактиранеВ землището на Горна Лисина, в местността Градище са намирани останки от стара крепост, погребения и монети. Според местните предания, най-старите родове и основатели на селото са Сталичини, Гмиичави, Койчави, Саратлии и Моравци. Местността Градище е ограбена от иманяри още преди 1918 г.[3]
В Османската империя
редактиранеГорна Лисина се споменава в османотурски документи от 1576 година.[4] В регистър на джелепкешани от 1576 г. са отбелязани Богдан Петри, Петре Бабин и Джуро Богдан натоварени да доставят съответно 40, 30 и 35 овце.[5] В 1864 година Лисина баля е господарско село в нахия Краище, което има 77 ханета (371 мъже), а в 1874 година – 128 ханета (394 мъже, от тях 12 цигани-християни).[6]
В 1869 година на търг в казалийския център Кюстендил жителите на Лисина баля откупуват десятъка си за 34 150 гроша, с което избягват намесата на друг откупвач на този данък.[7]
През 1860 година е открито училище в Горна Лисина, чийто учители са свещеници и Грую Младенов Кумичин от рода Ку̀мичини (част от махалата Орловица). През 1871 година е построена църквата „Свети Илия“.[8]
В България
редактиранеОт 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Божичка община, а от 1887 година е център на самостоятелна община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.[9]
През 1880 година Горна Лисина има 879 жители, през 1900 – 1017, а през 1910 – 1120.[4]
През 1891 година е построена първата училищна сграда, а в 1909 година в селото е основано читалище „Зора“.[10]
Горна Лисина споделя злочестната съдба на всички селища от Западните покрайнини от началото на 20 век. Така през месец май 1917 година из Босилеградския край върлува сръбска чета, водена от поручик Коста Иванович, която наброява 200 души. Четата тероризира местното българско население. На 15 май сръбските четници влизат в Горна Лисина, убиват българския учител Стоимен Божков и запалват селото. Остават да пренощуват в центъра на селото и на другия ден се отправят към Топли дол и Долна Ръжана. В резултат на терора на сръбските четници от 1917, из Босилеградските села са заклани 32 души и са изгорени 2 живи деца. Изгорени са къщите и стопанските постройки на 317 домакинства.[11]
В Сърбия и Югославия
редактиранеПо силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1933 година е построена нова училищна сграда.
През 1941 – 1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
През 1945 година училището в селото прераства в прогимназия.[12] През 50-те години на ХХ век всички земеделци от Горна Лисина са включени в земеделска кооперация, която обхваща и Долна Лисина, Горна и Долна Ръжана.[13]
Население
редактиране| година | Население |
| 1948 | 1248 |
| 1953 | 1336 |
| 1961 | 1334 |
| 1971 | 1211 |
| 1981 | 896 |
| 1991 | 605 |
| 2002 | 474 |
| 2011 | 328 |
Според официалните данни от преброяването в Сърбия през 2002 година етническият състав на селото е както следва:
- българи – 42,61%
- сърби – 36,91%
- югославяни – 1,89%
- македонци – 0,21
При това преброяване част от местните българи не са записани като такива, както и няколкото жители с цигански произход.
Редовни събития
редактиранеЕжегоден събор на Илинден.
Личности
редактиране- Родени в Горна Лисина
- Грую (Груйчо) Младенов Кумичин (ХІХ век) – просветен деец.
Асен Божков – български военен деец, полковник
- Починали в Горна Лисина
- Георги Спанчевски (1895 – 1931), български революционер
Външни препратки
редактиранеВижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 300
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 302 – 303
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 11, 303
- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 66.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 139, 150.
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 182 – 183.
- ↑ Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 148-149.
- ↑ Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 88.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 15.
- ↑ Младенов, Ал., пос. съч, с. 88, Димитров, Тодор., пос. съч, с. 137.
- ↑ Рапорт на началника на планинската дивизия в Кюстендил относно събтията през май 1917 г. в Босилеградско, Главно управление на архивите, „Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975)“, София 2005, с. 111 – 112.
- ↑ Младенов, Ал., пос. съч. с. 88.
- ↑ От Горна Лисина, в. „Братство“, Пирот, г. І, бр. 5, 16 август 1959 г., с. 6
- Снимки от Горна Лисина
-
Училището -
Лисинска река, минаваща през селото -
Църквата
