Димитрич
Димитрич (на гръцки: Δημητρίτσι, Димитрици, катаревуса: Δημητρίτσιον, Димитрицион) е село в Република Гърция, част от дем Висалтия в област Централна Македония с 1461 жители (2001).
| Димитрич Δημητρίτσι | |
| — село — | |
  Димитрич  Димитрич  Димитрич | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 16 m |
| Население | 1461 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 622 00 |
| Телефонен код | 2322 |
География
редактиранеСелото е разположено в Сярското поле на 20 километра югозападно от град Сяр (Серес).
История
редактиранеСредновековие
редактиранеВ 1185 година войските на византийския протосеваст Алексий Врана разбиват в битката при Димитрич норманските войски на Вилхелм II Сицилиански, които настъпват на изток след разграбването на Солун.
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век и началото на XX век Димитрич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Димитрици (Dimitritsi) живеят 472 гърци.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димитрич (Dimitritch) има 45 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Димитрич:
| „ | Димитрич е село със смесено население; една църква, една джамия, едно мохамеданско училище; християните са гърци, мохамеданите – турци коняри; 2 часа от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Димитрич, 1 час на ЮЗ от Мерян; земя – равнище с много овощни дървета. В това село мнозина си имат чифлици. Пътят е равен, но труден зиме; 120 къщи: 70 гръцки и 50 български. Има още и двадесетина турски къщи.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 200 жители българи християни, 150 турци и 350 гърци.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Димитрич (Dimitritch) живеят 480 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с 2 учители и 31 ученици.[6]
В Гърция
редактиранеСелото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от района на Смирна и на паланката Кувуклия, разположена на 15 km западно от Бурса. В 1928 година Димитрич е представено като смесено местно-бежанско село с 31 бежански семейства и 149 жители.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Папаска[8] | Παπάσκα | Пападия | Παπαδιά[9] | местност на ССЗ от Димитрич и на И от Макеш[8] |
| Месечик[8] | Μισιτσίκι | Фенгари | Φεγγάρι[9] | местност на Ю от Димитрич[8] |
| Кисланджи[8] | Κισλάντσι | Ливадия | Λιβάδια[9] | местност на З от Димитрич[8] |
| Юрук Кари[8] | Γιουρούκ Καρί | Климата | Κλήματα[9] | местност на З от Димитрич[8] |
| Гургур[8] | Γκουργκούρι | Мугрисма | Μούγκρισμα[9] | местност на СИ от Димитрич[8] |
Личности
редактиране
- Родени в Димитрич
- Андон Нушкалията (Андониос Нускалис), четник в гръцка андартска чета в Македония[10]
- Апостол Попкостов (Апостолос Папакостас) (? – 1913), първенец на Димитрич и ятак на гръцка андартска чета в Македония[11]
- Георги Гурмев (Георгиос Гурмис), четник в гръцка андартска чета в Македония[12]
Георги Моаджирчето (1885 – 1906), български революционер- Димитрис Калайдзидис, кмет на дем Висалтия (2011 - 2014)
- Костадин Кузобабов (Констадинос Куцябабас), гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]
- Пасхал Мерджански (Пасхалис Меряклис), гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[14]
- Христодул Ангелов (Христодулос Ангелопулос), гръцки агент (втори клас) на гръцка андартска чета в Македония[15]
Бележки
редактиране- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
- ↑ Νούσκαλης Αντώνιος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Παπακώστας Απόστολος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Γκούρμης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Κουτσιάμπαμπας Κωνσταντίνος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Μεργιακλής Πασχάλης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Αγγελόπουλος Χριστόδουλος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.