Едуард Дитл
Едуард Дитл (на немски: Eduard Dietl) (1890 – 1944) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.[1]
| Едуард Дитл | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1910 – 1918; 1920; – 1944 г. |
| Служи на |  Германска империя  Ваймарска република  Нацистка Германия |
| Род войски |  Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
| Командвания | 3-та планинска дивизия 20-а планинска армия |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Значка за раняване Рицарски кръст с дъбови листа и мечове |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Родства | Баща: Едуард Дтил (финансов съветник) |
| Подпис |  |
| Едуард Дитл в Общомедия | |
Биография
редактиранеРанни години
редактиранеРоден на 21 юли 1890 г. в Бад-Айблинг, Бавария в семейство на баварски финансист. През октомври 1909 г. постъпва във военната служба на Германската империя като офицерски кандидат от 5-и Баварски пехотен полк. Две години по-късно е произведен в чин лейтенант, и до началото на войната командва взвод картечна рота от баварския полк.
Първа световна война
редактиранеВ стартовата фаза на Първата световна война е адютант на полка, като през септември е награден с Железен кръст II степен. Месец по-късно е тежко ранен и настанен до възстановяването си в лазарета. Между март 1915 и ноември 1916 г. отново е адютант на 5-и пехотен батальон. През юли е издигнат до чин старши лейтенант, а от септември получава наградата Железен кръст I степен. Малко след това е адютант на 7-а Баварска пехотна бригада. През октомври 1918 г. отново но по-сериозно ранен, той е удостоен със сребърна Значка за раняване.
Между световните войни
редактиранеСлед края на войната продължава службата си в германския Райхсвер. От 1919 г. е зачислен в доброволческия корпус на Франц Ритер фон Еп, като през август е повишен в чин капитан.
Между годините 1920 и 1924 г. командир на 19-и пехотен полк, а между 1924 и 1928 г. преподавател в пехотното училище. Година след това е началник-щаб на пехотен полк. Води този пост до 1931 г., в течение на което е повишен в чин майор.
От 1931 до 1934 г. е назначен на щабна длъжност в дивизия и полк. Повишен е до звание полковник през януари на следващата година.
От 1935 до 1938 г. командва 99-и планински полк, а от април е генерал-майор.
Втора световна война
редактиранеВ стартовата фаза на войната генерал-майора командвал 3-та планинска дивизия, участваща в Операция Везерюбунг (Инвазията в Норвегия), провела се от 9 април до 10 юни 1940 г. По-голямата част от дивизията движеща се по суша вече е успяла да си пробие път към Нарвик, благодарение на военноморските десет разрушителя командвани от капитан Фридрих Бонте. Въпреки това Британската военноморска флота водена от кораба HMS Warspite (03) успява да унищожи и десетте разрушителя, превозващи войските на Дитл, а също така и да превземе града, поради което генерала е изтласкан към гората. По-късно те изоставят плановете си да изгонят германците от Норвегия, след успеха им на Западния фронт (Френско-Германската граница).
Девет дена след битката Дитл получава наградата Дъбови листа към Рицарския кръст, връчени му лично от Хитлер. Впоследствие той командва германските части в Норвегия, северна Финландия както и в Източна Европа. Заемащ тези постове той е повишен в чин генерал-полковник, а също така назначен и за командир на 20-а планинска армия воюваща на североизточния фронт, където резултата от Битка за Мурманск по-късно е твърде разочароваща за немците.
На 23 юни 1944 г. немски самолет Ju 52 превозващ Дитл, генерал от пехотата Томас-Емил фон Викеде, генерал от планинските войски Карл Еглсер, генерал-лейтенант Франц Роси и други трима пътници се разбива в близост до малкото селце Реттенег, Щирия – няма оцелели.
Дати на повишение
редактиране- Ефрейтор – 29 януари 1910 г.
- Унтер-офицер – 11 март 1910 г.
- Кандидат офицер – 14 май 1910 г.
- Лейтенант – 26 октомври 1911 г.
- Старши лейтенант – 9 юли 1915 г.
- Капитан – 29 август 1919 г.
- Майор – 1 февруари 1930 г.
- Подполковник – 1 февруари 1933 г.
- Полковник – 1 януари 1935 г.
- Генерал-майор – 1 април 1938 г.
- Генерал-лейтенант 1 април 1940 г.
- Генерал от планинските войски – 19 юли 1940 г.
- Генерал-полковник – 1 юни 1942 г.
Военна декорация
редактиране- Железен кръст – (1914, 1916 г.)
- II степен
- I степен
- Баварски военен орден за заслуги – II степен (?), IV степен с мечове (1918), и IV степен с корона (?)
- Значка за раняване – черна (1917) и сребърна (1918)
- Кръст на честта (1935)
- Споменателен медал от 13 март 1938
- Споменателен медал от 1 октомври 1938
- Сребърна пластинка към ордена Железен кръст II (1939) и I степен (1940)
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст (9 май 1940 г.) като Генерал-лейтенант и командир на 3-та планинска дивизия[2]
- Носител на Дъбови листа №1 (19 юли 1940 г.) като Генерал-лейтенант и командващ-генерал планински корпус „Норвегия“[2]
- Носител на Мечове №72 (1 юли 1944 г.) като Генерал-полковник и началник-щаб на 20-а планинкса армия[2]
- Фински военен орден Бяла роза – Голям кръст със звезда и мечове (1941)
- Фински кръст на Свободата – I степен със звезда, дъбови листа и мечове (1941) и Голям кръст с мечове (1944)
- Партийна значка на НСДАП – златна (1943)
- Щит „Нарвик“
- Медал Източен фронт
- Споменат в ежедневния доклад на Вермахтберихт на 10 юни 1940 г.
Източници
редактиране- ↑ Williamson, Gordon and McGregor, Malcolm, German Commanders in World War II (1), Osprey publishing, ISBN 1-84176-596-1.
- ↑ а б в Scherzer 2007, p. 272.
- Библиография
- Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
- Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
- Schaulen, Fritjof (2003). Eichenlaubträger 1940 – 1945 Zeitgeschichte in Farbe I Abraham – Huppertz (in German). Selent, Germany: Pour le Mérite. ISBN 3-932381-20-3.
- Scherzer, Veit (2007). Die Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
- Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten (in German). München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Едуард Дитл- Архиви на генерал Дитл от 1944 г.[неработеща препратка]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eduard Dietl в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |