Живак
Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum; от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.
Живак | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Течен, сребрист метал | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Живак, Hg, 80 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 12, 6, d | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | преходен метал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Xe] 4f14 5d10 6s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 18, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 7439-97-6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | 200,592 u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус (изч.) | 150 (171) pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 132±5 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Радиус на ван дер Ваалс | 155 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 2, 1, −2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | HgO (слабо основен) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 2,00 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 1007,1 kJ/mol II: 1810 kJ/mol III: 3300 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | течност | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура | ромбоедрична | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 13534 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 234,3210 K (−38,679 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 629,88 K (356,88 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 1,48×10-5 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тройна точка | 234,3156 K; 1,65×10-4 Pa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Критична точка | 1750 K; 1,72×108 Pa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 2,29 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на изпарение | 59,11 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Скорост на звука | 1451,4 m/s при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топл. капацитет | 139,5 J/(kg·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. електропроводимост | 1×106 S/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. ел. съпротивление | 0,961 Ω.mm2/m при 20 °C | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 8,3 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | диамагнитен [1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Модул на свиваемост | 25 GPa | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Древен Китай и Древна Индия (≈2000 г. пр.н.е.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Живак в Общомедия |
Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали.
Твърдост по Моос – 1,5
Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.
Употреба
редактиранеИзползва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.
Гърмящ живак се използва за капсул-детонатори.
Форма в природата
редактиранеЖивакът се среща в природата главно под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от Испания и Словения, а другата половина – от Русия и Северна Америка. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на въздух, както следва:
След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.
Влияние на живака върху околната среда и човека
редактиранеЖивачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.[2] Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.
Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.
Предпазни мерки
редактиранеЖивакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.
За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.
Източници
редактиране- ↑ Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- ↑ Мишин В.П., Рубцов А.Ф., Серебряков Л.А, Трахтенберг И.М., Цивильно М.А. Живак (Ртуть) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 22. Разтворители – Сахаров (Растворители – Сахаров). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1984. с. 544. Посетен на 1 юни 2018. (на руски)
Външни препратки
редактиране- Живакът: постоянна заплаха за околната среда и човешкото здраве Европейска агенция по околна среда; посетен на 31 май 2019.