Зирянка
Зиря́нка (на руски: Зырянка) е селище от градски тип в Якутия, Русия. Разположено е на река Колима, при вливането на река Ясачная. Административен център е на Верхнеколимски район. Към 2016 г. населението му е 2915 души.[1]
| Зирянка Зырянка | |
| — селище от градски тип — | |
  | |
 | |
  Зирянка  Зирянка | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Якутия |
| Район | Верхнеколимски |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 2915 души (2016) |
| Кмет | Сергей Долгов |
| Основаване | 1936 |
| Град от | 1940 |
| Пощенски код | 678770 |
| Телефонен код | +7 41155 |
| МПС код | 14 |
| Часова зона | UTC+11:00 |
| Зирянка в Общомедия | |
История
редактиранеСелището възниква в средата на 1930-те години във връзка с разработването на находище за каменни въглища, което се разработва от 1935 г. Наименувано е в чест на откривателя на Колима – енисейския казак Димитри Зирян.[2] В селището работи управление на Зирянлаг – изправително-трудов лагер в рамките на Далстрой.
Първите сведения за наличие на каменни въглища в басейна на река Колима идват от Ян Черски през 1891 г. Той споменава за въглищни седименти в горните течения на река Зирянка и притоците ѝ до потока Харана-Улах.
През 1933 г. е организирана специална Верхнеколимска експедиция, която изучава находищата на въглища и определя участъци за разработване. така възниква необходимостта от построяване на ново селище. Първоначално селището започва да се изгражда при устието на река Зирянка, но през пролетта на 1936 г. е решено, че това място е неудачно. Тогава възниква и въпросът за спешното изграждане на пристанище. Решено е селището да бъде построено при вливането на река Ясачная в Колима, което е и сегашното му местоположение. През 1937 г. е построено училище, а през 1940 г. получава статут на селище от градски тип.[2]
Население
редактиране| 1959[3] | 1970[4] | 1979[5] | 1989[6] | 2002 | 2009 | 2010 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 4245 | 5260 | 5749 | 6687 | 3749 | 3375 | 3170 |
| 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] | ||
| 3080 | 3009 | 2913 | 2928 | 2915 |
Климат
редактиранеСредната годишна температура в Зирянка е -10,8 °C, а средното количество годишни валежи е около 272,6 mm.[7]
 Климатични данни за Зирянка 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | −8,2 | −5 | 4,0 | 13,7 | 27,5 | 33,8 | 36,8 | 33,0 | 26,5 | 15,0 | 0,4 | −4,7 | 36,8 |
| Средни максимални температури (°C) | −33,4 | −29,4 | −18,5 | −5,5 | 8,5 | 19,2 | 21,4 | 17,2 | 8,5 | −7,3 | −24,1 | −32,1 | −6,1 |
| Средни температури (°C) | −36,6 | −33,7 | −25,1 | −11,8 | 3,2 | 13,3 | 15,7 | 11,9 | 4,0 | −10,7 | −27,2 | −35,2 | −10,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −40,1 | −38 | −31,7 | −19,2 | −2,3 | 8,1 | 10,8 | 7,3 | 0,4 | −13,9 | −30,6 | −38,5 | −15,5 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −55,6 | −54,8 | −51,9 | −40,6 | −26,4 | −7,2 | −0,2 | −4,3 | −12,3 | −34,8 | −50,2 | −54,4 | −55,6 |
| Средни месечни валежи (mm) | 15,4 | 13,8 | 10,3 | 8,5 | 12,0 | 33,5 | 50,4 | 43,3 | 29,2 | 19,8 | 20,1 | 16,3 | 272,6 |
| Източник: Climatebase[7] | |||||||||||||
Икономика
редактиранеОсновният икономически отрасъл в селището е въгледобивът. То, също така, е важно пристанище и транспортен център на река Колима, който снабдява региона с въглища и продоволствени стоки.[8] Зирянка разполага с летище, което има и втора резервна писта.
Галерия
редактиране-
Зирянка през ХХ век. -
Селището през ХХ век. -
Библиотеката. -
Площад В. И. Ленин. -
Училището. -
Улица „Стадухин“. -
Улица „Победа“.
Източници
редактиране- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
- ↑ а б ((ru)) Зырянка. Географическая энциклопедия
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
- ↑ а б ((ru)) Зырянка, Российская Федерация. Посетен на 17 април 2017 г.
- ↑ Armstrong, Terence. The Northern Sea Route: Soviet Exploitation of the North East Passage. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-23263-0. с. 85.