Инозитол
Инозитолът (C6H12O6) е циклична органична молекула, състояща се от шест въглеродни атома, образуващи пръстена, и шест хидроксилни групи, всяка от които е свързана с един от въглеродите. Има девет възможни стереоизомера на инозитола, като най-често срещаният в природата е мио-инозитолът и обикновено той се има предвид, когато се каже инозитол.
Инозитол | |
Свойства | |
---|---|
Формула | C₆H₁₂O₆ |
Моларна маса | 180,063 u[1] |
Плътност | 1,752 g/cm³ |
Точка на топене | 226 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 6917-35-7 |
PubChem | 892 |
ChemSpider | 868 |
KEGG | C06153 |
MeSH | D007294 |
ChEBI | 24848 |
ATC | A11HA07 |
SMILES | C1(C(C(C(C(C1O)O)O)O)O)O |
InChI | InChI=1S/C6H12O6/c7-1-2(8)4(10)6(12)5(11)3(1)9/h1-12H |
InChI ключ | CDAISMWEOUEBRE-UHFFFAOYSA-N |
Gmelin | 561300 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Инозитол в Общомедия |
Мио-инозитолът играе важна роля като вторичен посредник[2] в еукариотните клетки, особено под формата на инозитол фосфат, фосфатидилинозитол (PI) и фосфатидилинозитол фосфат (PIP). Често се среща в храната, особено в пъпешите и портокалите.[3] Той също присъства в растенията като инозитол хексафосфат, наречен фитинова киселина, или негови соли, наречени фитати; това важи особено за зърнените култури, богати на трици.
Мио-инозитолът някога е бил неправилно наричан витамин B7[3] или B8,[2] въпреки че не е витамин, защото се синтезира в човешкото тяло от глюкоза и не е открит синдром на дефицит.
Източници
редактиране- ↑ myo-inositol // PubChem. Посетен на 5 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ а б Приложение на мио-инозитол при инсулинова резистентност и поликистозна болест на яйчниците // vita.bg. 8 ноември 2023. Посетен на 14 декември 2024.
- ↑ а б Thomas, Caroline. Où trouver de l’inositol dans les aliments? // doctonat.com. 13 ноември 2020. Посетен на 14 декември 2024.
Вижте също
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inositol в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |