Клеомен III
Клеомен III (на старогръцки: Κλεομένης; на латински: Kleomenes III, * 254 пр.н.е., † 219 пр.н.е.) е цар на Спарта от 235 до 222 пр.н.е. от династията Агиди. Той е син на Леонид II и прочутата спартанка Кратесиклея.
| Клеомен III Κλεομένης Γ΄ της Σπάρτης | |
| цар на Спарта | |
 | |
| Роден |
260 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 219 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Агиди |
| Клеомен III в Общомедия | |
След смъртта на Агис IV († 241 пр.н.е.) от династията Еврипонтиди баща му го жени за неговата вдовица Агиатис. Чрез нея той научава идеите за реформи на Агис. Негов учител е стоика Сфаирос от Бористенес. Когато баща му умира през 236/235 пр.н.е. той се възкачва на трона на Спарта.
Клеомен III завладява градовете Тегея, Мантинея и Орхоменос. Спартанците предприемат настъпление в Пелопонес. Тогавашният стратег на Ахейския съюз Арат от Сикион съветва за пасивност. През 227 пр.н.е. Аристомах Млади, тиранът на Аргос, става новият стратег и обявява война на Спарта. С 20 000 пехотинци и 1000 конници той се среща при Палантион с 5000 спартанци. Клеомен побеждава. Арат от Сикион става отново стратег и се съюзява през 226 пр.н.е. с македонския цар Антигон III Досон.
През 226 пр.н.е. Клеомен побеждава ахейците в битката при Левктра в Аркадия. Лидиад, тиранинът на Мегалополис e убит. Филопемен бяга с оживелите в Месена.
Клеомен се връща в Спарта и въвежда реформи. Той убива всички ефори, с изключение на Агилай, който избягал в един храм. Той реорганизира войската по пример на македонците. Въвежда възпитанието по основните закони на Ликург. Прави брат си Евклеид цар на другата владетелска фамилия Еврипонтидите.
Арат и неговият предишен македонски враг Антигон III Досон се съюзяват против Клеомен.
През 222 пр.н.е. противоспартанската коалиция навлиза в Лакония. През лятото 222 пр.н.е. спартанците са победени от Антигон III Досон в решителната битка при Селасия, близо до град Спарта. Клеомен III бяга в Египет при Птолемей III. Той е арестуван от Сосибий (баща) заради обвинение за заговор против Птолемей IV. Клеомен може да избяга и иска да организира бунт против фараона. Той не намира поддръжници и затова се самоубива през 219 пр.н.е.
Неговите реформи са продължени от Набис. Плутарх пише биографията на Клеомен.
Източници
редактиране- Павзаний, Reisen in Griechenland, 2, 9, 1 – 4; 3, 6, 9; 3, 10, 7; 4, 29, 7 – 10; 7, 7, 3 – 4; 8, 8, 11; 8, 27, 15 – 16; 8, 28, 6; 8, 49, 4 – 6.
- Плутарх, Aratos.
- Плутарх, Kleomenes.
- Полибий, Historíai, 2, 45 – 70.
Литература
редактиране- Hermann Bengtson: Herrschergestalten des Hellenismus. Beck, München 1975. ISBN 3-406-00733-3. S. 165 – 183
- Hermann Bengtson: Kleomenes III., ein spartanischer König im Exil. In: Geschichte der Gesellschaft. Festschrift für Karl Bosl. Stuttgart 1974. S. 1 – 13
- Mitchison, Naomi (1990). The corn king and the spring queen. Edinburgh: Canongate. ISBN 0-86241-287-0.