Уикипедия

Коми

Вижте пояснителната страница за други значения на Коми.

Република Ко̀ми или накратко Коми (на коми: Коми Республика) е автономна република в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северен икономически район. С площ от 416 774 km2, Коми е най-големият регион в европейската част на Русия, на 11-о място в Русия и 2,43% от цялата ѝ територия. Население на 1 януари 2017 г. 850 554 души (60-о място в Русия, 0,58%). Столица е град Сиктивкар. Разстояние от Москва до Сиктивкар — 1515 km.

Республика Коми
Коми Республика
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Коми на картата на РусияКоми на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаСиктивкар
Площ416 774 km²
Население813 590 души (2021 Понижение)
1,95 души/km²
на 60 място в РФ
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ПрезидентВячеслав Гайзер
Министър-председателИван Кулаков
Езицируски и коми
Часова зонаUTC +4
МПС код11
Валутарубла
Официален сайтwww.rkomi.ru
Коми в Общомедия

История

редактиране

Създадена е на 22 август 1921 г. като Коми (Зирян) автономна област. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР. На 24 май 1991 г. влиза в състава на ОНД под името Коми ССР, а от 12 януари 1993 г. – Република Коми, субект на Руската Федерация.

Географска характеристика

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Република Коми е разположена в крайната североизточна част на Европейска Русия. На запад граничи с Архангелска област, на север – с Ненецки автономен окръг, на североизток – с Ямало-Ненецки автономен окръг, на изток – с Ханти-Мансийски автономен окръг, на югоизток – със Свердловска област, на юг – с Пермски край и на югозапад – с Кировска област. В тези си граници заема площ от 416 774 km2 – 11-о място по големина в Русия и 2,43% от нейната територия.[2]

Релеф

редактиране

Голяма част от територията на републиката е равнинна (крайната североизточна част на Източноевропейската равнина). От югоизток на северозапад през средата на Коми се простира ниското и широко възвишение Тимански кряж с максимална височина връх Четласки Камен 456 m. В източната част на страната, от юг на север, на протежение повече от 800 km се извисяват най-високите части на планината Урал: Северен Урал (връх Телпозиз 1617 m), Приполярен Урал с връх Народная 1895 m (най-високата точка на Република Коми и цялата планина Урал) и Полярен Урал (връх Пайер 1472 m). По вододела на планината преминава източната граница на републиката с Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономни окръзи и Свердловска област. Между Тиманския кряж на запад и планината Урал на изток е разположена обширната, силно заблатена Печорска низина.[2]

Полезни изкопаеми

редактиране

Република Коми е много богата на полезни изкопаеми: каменни въглища, нефт, природен газ, горящи шисти, естествен асфалт, титанови руди, боксити, каменна сол, гипс, варовик, минерални води. Техните потенциални запаси съставляват 9/10 от всичките ресурси в северозападната част на Русия, а техния комплексен характер на разположение в съчетание с високата концентрация на единица площ обезпечават високата им ефективност на усвояване.[2]

Климат

редактиране

Климатът в Република Коми е умерено континентален с продължителна и сурова зима и кратко, сравнително топло лято. Суровостта на климата се увеличава от югозапад на североизток. В Сиктивкар, на югоизток, средната януарска температура е -15,1 °C, средна юлска 16,6 °C; в Ухта, в централната част – съответно -17,3 °C и 15,3 °C; във Воркута, на североизток -20,4 °C и 11,7 °C. В северните и североизточни части на страната (основно зад Полярния кръг) е развита вечно замръзналата почва (13% от цялата територия на републиката). Годишната сума на валежите в по-голямата част от Коми е 600 – 700 mm, а по западните склонове на планината Урал – до 1500 mm. Вегетационният период (средна денонощна температура над 10 °C) се изменя от 150 дни на юг до 90 дни на североизток.[2]

Води

редактиране

В Република Коми има 58 676 реки с обща дължина 402 597 km и се отнасят към четири морски водосборни басейна: Баренцево море (62% от територията на страната), Бяло море (37%), Каспийско море (0,7%) и Карско море (0,3%). Най-голямата река в страната е Печора, вливаща се в Баренцево море. Други големи реки във водосборния басейн на Печора са: Уса, Ижма, Илич, Сула и Цилма (притоци на Печора), а също Адзва, Колва и Косю (притоци на Уса). Към водосборния басейн на Бяло море се отнасят реките Вичегда (десен приток на Северна Двина) с притоците си Вим и Сисола и Луза (десен приток на Юг, дясна съставяща на Северна Двина. В западната част на Коми преминава горното течение на река Мезен, също от басейна на Бяло море с най-големия си приток (ляв) река Вашка. В южната част няколко малки реки водят началото си от територията на Република Коми и принадлежат към водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга от басейна на Каспийско море. В крайния североизточен ъгъл на страната, по границата с Ямало-Ненецкия автономен окръг протича река Кара, вливаща се в Карско море.[3]

Голяма част от реките имат равнинен характер, отличават се със спокойно течение, силно меандрират в широки долини с обширни заливни речни тераси. Изключение правят реките течащи в планината Урал и във възвишението Тимански кряж. Те са с планински или полупланински характер, с прагове и бързо течение. Основното подхранване на реките в региона е снежното (50 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания при поройни дъждове. Реките в Коми обикновено замръзват от края на октомври до средата на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]

В Коми са разположени над 94,5 хил. малки езера с обща площ от 1800 km2. Преоладават крайречните езера, но има и малки планински езера в Урал, дълбоки карстови езера по западните склонове на Урал и в басейна на река Вичегда и плитки термокарстови езера в тундрата и лесотундрата. 9,77% от територията на Коми е заета от блата с обща площ от 40 732 km2. Тук се намират две от най-големите европейски блатни системи – блатото Океан и Усинското блато.[3]

Почви, растителност

редактиране

Почти цялата територия на страната е заета от подзолисти почви, а на север са тундровите почви. По долините на повечето големи реки има алувиално-ливадни почви (около 2%), но стопанското им значение е слабо.

По-голямата част от Коми (69%, 28,7 млн. ха) е покрита от иглолистни гори – тайга, като преобладават смърчът и борът (81%); срещат се и сибирски видове: кедър, ела, лиственица. Широколистните гори са 19% от общата горска територия. Запасите от дървен материал се изчисляват на 2,9 млрд. m3. На север от Полярната окръжност тайгата постепенно се сменя от лесотундра и тундра.[2]

Население

редактиране

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на Република Коми е 1 018 674 души (0,70% от Русия, 54-то място), с плътност 2,4/km2. Урбанизацията на населението е 75,25%.

Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление на Република Коми

редактиране
 
Административно-териториално деление на Република Коми

В административно-териториално отношение Република Коми се дели на 6 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 6 града с републиканско подчинение и 4 града с районно подчинение и 29 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Коми към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Сиктивкар (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
1. Сиктивкар 152 260 448 гр. Сиктивкар 245 313 Краснозатонски, Седкиркещ, Верхная Максаковка
2. Воркута 24 180 80 061 гр. Воркута 58 133 904 Воргашор, Елецки, Заполярни, Комсомолски, Мулда, Октябърски, Промишлени, Северни
3. Инта 30 100 28 977 гр. Инта 26 271 608 Верхная Инта, Кожим
4. Усинск 30 564 44 525 гр. Усинск 38 800 757 Парма
5. Ухта 10 300 118 987 гр. Ухта 97 806 333 Боровой, Водни, Шудаяг, Ярега
6. Вуктил 22 453 12 042 гр. Вуктил 10 205 575
Муниципални райони
7. Ижемски 18 436 17 410 с. Ижма 3753 544
8. Княжпогостки 24 616 19 453 гр. Емва 12 906 130 Синдор
9. Койгородски 10 416 7549 с. Койгородок 2877 192
10. Корткероски 19 748 18 593 с. Корткерос 4838 48
11. Печора 28 923 51 884 гр. Печора 40 048 588 Изъяю, Кожва, Путеец
12. Прилузки 13 168 17 816 с. Объячево 5699 189
13. Сосногорски 16 563 43 964 гр. Сосногорск 26 571 345 Войвож, Нижни Одес
14. Сиктивдински 7473 24 194 с. Вилгорт 11 946 7
15. Сисолски 6071 13 007 с. Визинга 6810 88
16. Троицко-Печорски 40 601 11 498 сгт Троицко-Печорск 6315 515
17. Удорски 35 816 17 903 с. Кослан 2288 270 Благоево, Междуреченск, Усогорск
18. Уст Вимски 4775 26 192 с. Айкино 3367 96 гр. Микун, Жешарт
19. Уст Куломски 26 368 24 499 с. Уст Кулом 5141 189
20. Уст Цилемски 42 511 11 552 с. Уст Цилма 4877 664

Икономика

редактиране

Републиката развива добива на каменни въглища, нефт, газ, нефто и газо-преработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост.

В селското стопанство водещ отрасъл е животновъдството. Развито е също така еленовъдството.

Отглеждат се фуражни култури, както и картофи, зеленчуци и зърнени култури.

Селско стопанство

редактиране

Отглежда се фуражни култури, картофи, зеленчуци, зърнени култури. Отглеждат се норки и лисици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 101[4] 100,5[5] 99,6 83,2[5] 52,7[6] 40,5 40,7[6]

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Тентюков М.Л., Горячко М.Д. и др. Република Ко̀ми (Коми) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Коми
  3. ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Република Коми
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Республики Коми“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коми&oldid=12351615“.
  NODES