Крецово
Крецово (на гръцки: Χορήγιο или Χορήγι, Хоригио или Хориги, катаревуса Χωρύγιον, Хоригион, до 1926 година Κιρίτζ или Κερέτζ, Киридз или Кередз[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 919 жители (2001).
| Крецово Χορήγιο | |
| — село — | |
 Арджанското езеро и хълмът Лазарица в дъното | |
  Крецово  Крецово  Крецово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 162 m |
| Население | 919 души (2001) |
| Крецово в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на около 12 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).
История
редактиранеНа хълма Лазарица северозападно от Крецово са открити останките на античен град, обявен в 1986 и 1996 година за паметник на културата. Исторически останки има и в местността Киреч.[2]
В Османската империя
редактиранеВ съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Киреч е представлявано от своя кмет или пълномощник Вельо, син на Пеце.[3]
В XIX век Крецово е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1814 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крецово (Cretzovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 66 домакинства, като жителите му са 310 българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крецово (Киреч) е село в Кукушка каза с 500 жители българи християни.[6]
До Илинденското въстание Крецово е чифлик. След въстанието селото е откупено изцяло.[7]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Крецово (Kretzovo) е село в Кукушка каза с 600 души българи екзархисти, в което работи българско училище.[8]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]
В Гърция
редактиранеВ 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 година селото е прекръстено на Хориги. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 133 семейства и 453 жители бежанци.[10]
Личности
редактиране
Η ΑΝΑΛΗΨΙC ΤΟΥ ΠΡΟΦΗΤΟΥ ΗΛΙΟV· Ο ΠΡΟΦΗΤΗC ΤΡΕΦΟΜ[ΕΝΟC] / ὑπὸ κόρ[ακος] [Ο ΠΡΟΦΗΤΗC] ΕΛΙCCΑΙΟς. Δέησις τοῡ δούλου τοῡ θεοῡ : / ἵτζιου κρέτζωβαλή · / : 1851 · / : θ : μ ·
- Родени в Крецово
Гоце Нисторов (1870 – 1905), български революционер- Никола Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръсто Талев[11]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Φ34/3980/94/1-2-1985 - ΦΕΚ 85/Β/15-2-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57