Лигурия
Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (09).
| Лигурия Liguria | |
| регион в Италия | |
  | |
 Местоположение на Лигурия в Италия | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Зона | Северозападна Италия |
| Главен град | Генуа |
| Площ | 5410 km² |
| Население | 1 615 986 души (2009) 299 души/km² |
| Провинции | Генуа Империя Савона Специя |
| Президент | Клаудио Бурландо (ДП) |
| Официален сайт | www.regione.liguria.it |
| Лигурия в Общомедия | |
Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.
Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.
Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.
История
редактиранеПред 2 век пр.н.е. на лигурската територия живеят древните лигури, а древните гърци и финикийците основават няколко колонии на бреговете. От името на това древно племе идва съвременната дума „Лигурия“. След 2 век пр.н.е. районът е превзет от римляните. През римския период главните центрове са Генуа (латинско име: Genua), Саво (латинско име: Savo, днес Савона), Вада Сабация (латинско име: Vada Sabatia, днес Вадо Лигуре), Албиум Интемилиум (латинско име: Albium Intemilium, днес Вентимиля), и Лунае (латинско име: Lunae, днес Луни).
След падането на Римската империя районът е разорен от готските нашествия (535 – 553 г.) и е превзет от византийците. През 641 г. лангобардите превземат района, и после франките го завоюват. Лигурия участва в Свещената римска империя, обаче Генуа се налага като свободен град.
Генуа става свободна комуна, а после независима република. Градът създава търговска империя през Средновековието, с колонии в цялото Средиземно море (Корсика и Кипър) и Черно море (Крим). През разширението си Република Генуа се сблъсква с другите италиански морски републики, Венеция и Пиза. В 1451 г. в Генуа се ражда Христофор Колумб. След откритието на американския континент и възхода на отоманската империя икономиката на република Генуа влиза в криза и разширението в околната територия започва. През 1528 г. Генуа превзема Савона: територията на републиката е като днешната регионална територия.
През 1797 републиката Генуа се превзема от Наполеон и се присъединява от френската империя. След Виенския конгрес районът е анексиран от Сардинското кралство. Много важни лигурски хора участват италианското движение за независимостта, Рисорджименто: Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, Гофредо Мамели, и т.н.
През 1861 г. Лигурия участва Кралство Италия и през 1946 г. италианската република.
География
редактиранеС площ 5.410 км², Лигурия е един от най-малките региони в Италия, а с повече от 1.600.000 жители, това е четвъртият регион в Италия по гъстота (298 души/км²). Обаче хората живеят особено на бреговете, тъй като територията е много планинска и горите покриват 70% от нея.
Лигурската територия се състои от тънка ивица земя, от френската граница на запад, където се намират приморските Алпи и продължава към изток до Специйския залив, на границата с регион Тоскана. Територията е включена между Апенините и Лигурското море и е много планинска. В някои зони планините са високи (близо до Вентимиля – 2700 – 3000 м) а в други са ниски (близо до Генуа и Савона – 500 м).
Лигурското море, отсреща на Лигурия, е част от Средиземното море. Много важен е Генуезкият залив, който придава форма на територията. Важни са и по-малките Специйски залив и заливът Тигулио. Бреговете в Източното крайбрежие са особено високи и насечени, а в Западното крайбрежие са по-ниски и понякога песъчливи. Реките са много малки и с нередовно течение през годината, тъй като планините са много близко до морето.
Административно деление
редактиранеРегионът се разделя на 4 провинции и 235 общини.
| Провинция | Площ (км²) |
Население (души) |
Гъстота (души./км²) |
Общини (№) |
|
|
|
| |
|
|
|
|
|
Население
редактиранеНаселението на региона през 2009 година е 1 615 441 души. Най-голямата част на населението живее на бреговете в големи или средни центрове. Населението на вътрешните планинни селища е малко. През декември 2006[1] чужденците са 80.735, около 5% на населението.
Икономика
редактиранеИкономиката на Лигурия е много развита в трите сектора. Пъвричният сектор се обосновява на земеделско качествено производство и на риболовските действия на бреговете.
Лигурската промишленост е много важна, с големи промишлени центрове в градовете като Генуа и Специя. Промишлените действия се обосновават на търговията на големите пристанища в Генуа, Специя и Савона, където се намират и много важни корабостроителници. Вносът на необработени материали е подпомогнал развитието на черната металургия, на петролхимията и на металургията.
Икономически данни
редактиранеТова е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек[2] за Лигурия от 2000 до 2006 г.:
| 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Брутен вътрешен продукт (милиона Евро) |
33.669,8 | 35.534,7 | 36.053,6 | 37.218,6 | 38.644,1 | 39.913,5 | 41.004,5 |
| БВП на човек (Евро) |
21.264,2 | 22.568,9 | 22.948 | 23.633,8 | 24.382,7 | 24.927,3 | 25.484,5 |
Това е таблица с БВП[2] на Лигурия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:
| Икономически дейности | БВП (милиона Евро) | % от регионалния БВП | % от италианския БВП |
| Земеделие и риболов | € 611,9 | 1,49% | 1,84% |
| Промишленост | € 4.030,7 | 9,83% | 18,30% |
| Строителство | € 2.261,8 | 5,52% | 5,41% |
| Търговия, туризъм, транспорт и комуникация | € 10.285 | 25,08% | 20,54% |
| Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти | € 10.898,9 | 26,58% | 24,17% |
| Други служби | € 8.512,1 | 20,76% | 18,97% |
| ДДС и косвени данъци | € 4.404,2 | 10,74% | 10,76% |
| Общ БВП на Лигурия | € 41.004,5 |
Земеделие
редактиранеМорфологията на лигурската територия тежко обуславя земеделското производство, тъй като земята може да се обработва само близо до брега или в долините сред планините.
Отглеждат се плодове, маслини и, в Западното крайбрежие цветя. Цветарството е много развито, тъй като в Лигурия се произвежда половината от националното цветно производство; затова Автомагистралата A10, която пресича западната лигурска територия е наречена „Цветна Магистрала“.
Много важно е производството на плодове (лимони, праскови и кайсии), на маслини (в районите близо до селища Лейви, Лаваня и Сестри Леванте) и на лози за вина.
Промишленост
редактиране
В Лигурия се намират някои от най-важните промишлени центрове в Италия, особено механични и строителни, в районите на Генуа, Специя, Сестри Леванте и Рива Тригозо. Такива промишлени центрове са възбудили други съотносителни второстепенни дейности.
Високотехнологичните промишлени дейности разширяват влиянето си на регионалното стопанство. Затова новият корабен окръг е бил построен в Специя, за нуждата на събирането на производствените корабни дейности в единствен център.
В планинните общини, особено в район Валфонтанабуона, много важни са добивът и изработването на плочата от шисти, общо наречена „черен камък“. Този камък е експортиран в цяла Европа. Други дейности на лигурските долини са изработването на пластмасите, на дървесината и на хартията. В селищата Албисола Марина и Албизола Супериоре характерично се произвежда керамиката.
Сред италианските региони, Лигурия е 19-и за производство на хидроелектрическа енергия (187,2 GWh), 11-и за производство на термоелектрическа енергия (11.227,5 GWh), 9-и за Вятърна енергия (8,4 GWh) и 17-и за производство на енергия от биологически материи (45,4 GWh)[3].
Термоелектрически централи се намират в Генуа[4], в Специя[5] и Вадо Лигуре[6].
Намират се и други централи за производството на енергия[7]:
- В Варезе Лигуре (провинция Специя) се намира най-могъщата вятърна електроцентрала в Италия (6,5 GigaWatt годишно)[8].
- В Берджеджи (провинция Савона) се намират някакви малки вятърни електроцентрали за градската употреба;
- В Мендатика (провинция Империя) се строи нова хидроелектрическа централа близо до река Ароша;
- В Сеста Годано (провинция Специя) се намира хидроелектрическа централа.
Туризъм
редактиране
Туристическите дейности са много развити и важни за лигурското стопанство[9]. Мекият климат, хубавите пейзажи в районите като Чинкуе тере или като градовете Портофино или Порто Венере и доброто качество на службите, привличат много туристи от Италия и от чужбина.
Най-голямата част от туристическия прилив идва в Лигурия през лятото за безчетните плажове и добрите къпални служби[10].
Освен летния туризъм, Лигурия предлага други видове туризъм, като земеделски туризъм, риболовен туризъм и културен туризъм (изложби, конгреси, фестивали и стари селища).
Фотогалерия
редактиране
Източници
редактиране- ↑ demo.istat.it
- ↑ а б Данни Istat – Регионални таблици // Архивиран от оригинала на 2008-03-09. Посетен на 2010-02-02.
- ↑ Dati „Terna“ 2006 Dati di produzione (pdf) Архив на оригинала от 2012-01-12 в Wayback Machine.
- ↑ ((it)) Descrizione della centrale termoelettrica di Genova Архив на оригинала от 2008-04-17 в Wayback Machine.
- ↑ ((it)) www.enel.it Архив на оригинала от 2007-12-24 в Wayback Machine.
- ↑ ((it)) www.tirrenopower.com Архив на оригинала от 2009-06-13 в Wayback Machine.
- ↑ ((it)) Perché l'elettricità da fonti rinnovabili? Архив на оригинала от 2006-11-28 в Wayback Machine.
- ↑ Scheda della centrale eolica // Архивиран от оригинала на 2007-03-13. Посетен на 2010-02-03.
- ↑ [1] Туризъм в Лигурия ((it))
- ↑ ARPAL: Данни за морския туризъм в Лигурия, архив на оригинала от 12 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080112070537/http://www.arpal.org/Balne/balneazione.htm, посетен на 4 февруари 2010
Външни препратки
редактиране- ((en)) Туристически портал Архив на оригинала от 2006-07-16 в Wayback Machine.