Луи Алтюсер
Луи́ Пие́р Алтюсе́р (на френски: Louis Pierre Althusser; 16 октомври 1918 – 22 октомври 1990) е френски философ марксист.
| Луи Алтюсер Louis Althusser | |
| френски философ | |
 Портрет с химикал от Артуро Еспиноза, 2013 г. | |
| Роден |
16 октомври 1918 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 октомври 1990 г.
|
| Погребан | Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж)[1][2] |
| Философия | |
| Регион | западна философия |
| Епоха | философия на XX век |
| Школа | марксизъм, структурализъм |
| Интереси | политика, икономика, идеология |
| Идеи | свръхдетерминиране интерпелация[3] |
| Текстове | „Pour Marx“ (1965) „Lire le Capital“ (1965) |
| Повлиян | |
| Повлиял | |
| Луи Алтюсер в Общомедия | |
Биография
редактиранеРодом е от Френски Алжир – бившия град Бирмандреис (после: Бир Мурад Раис), по-късно присъединен към столичния град Алжир. Учи в Екол Нормал Сюпериор в Париж, където по-късно става професор по философия[4].
Алтюсер е през целия си живот член, а понякога и силен критик, на Френската комунистическа партия.[4] Неговите аргументи и тезиси са положени срещу заплахите, които той вижда като атакуващи теоретичните основи на марксизма. Това включва както на влиянието на емпиризма върху марксистката теория, и хуманистичните и реформистки социалистически ориентации, които се проявяват като девиации в Европейските комунистически партии, както и на проблема с „култа към личността“ и този на идеологията сама по себе си.
Алтюсер обикновено се посочва като структурален марксист, въпреки че отношенията му с другите школи на френския структурализъм не са на опростена принадлежност, той е критичен към много аспекти на структурализма.[4]
Последните години на Алтюсер са белязани от силно падение, след като удушава и убива съпругата си, за което пледира за понижено чувство за отговорност (временна невменяемост) и е хоспитализиран в психиатрия за известно време.
Библиография
редактиране- Montesquieu, la politique et l'histoire, PUF, 1959 (rééd.)
- Pour Marx, Maspero, coll. „Théorie“, 1965; (rééd. avec un avant-propos d'Étienne Balibar et postface de Louis Althusser, coll. „La Découverte / Poche“, 1996).
- Lire le Capital (1965), в съавторство с Жак Рансиер, Етиен Балибар и др. PUF, coll. „Quadrige“, 1996.
- Philosophie et philosophie spontanée des savants (1967), Maspero, coll. „Théorie“, 1974.
- Éléments d'autocritique, Hachette, coll. „Analyse“, 1974.
- Positions, Éditions Sociales, 1976; réédition coll. „Essentiel“, 1982.
- Écrits sur la psychanalyse. Freud et Lacan, Stock / IMEC, 1993; rééd. Le Livre de poche, coll. „Biblio-essais“, 1996.
- Sur la philosophie, Gallimard, coll. „L'infini“, 1994.
- Philosophie et marxisme: entretiens avec Fernanda Navarro (1984-1987)
- La Transformation de la philosophie: conférence de Grenade (1976).
- Écrits philosophiques et politiques vol.1, vol.2, textes réunis par François Matheron, Stock / IMEC, 1994-5.
- Le Retour à Hegel (1950)
- Marx dans ses limites (1978)
- Machiavel et nous (1962-1986), Stock/Imec 1994; Tallandier 2009.
- Sur Lévi Strauss (1966)
- Sur Feuerbach (1967)
- Sur Brecht et Marx (1968)
- Cremonini, peintre de l'abstrait (1977)
- Lam (1977)
- Politique et Histoire de Machiavel à Marx – Cours à l'École normale supérieure 1955-1972, Seuil, coll. „Traces écrites“, 2006
- Lettres à Hélène, préface de Bernard-Henri Lévy, Grasset/IMEC, 2011
- На български език
- За Материалистическата диалектика в сб. Практиката, София: СУ, 1990, с. 133-172
Източници
редактиране- ↑ Nouveau Dictionnaire des auteurs de tous les temps et de tous les pays. Т. 1. с. 71.
- ↑ rhe.ish-lyon.cnrs.fr // "Althusser (Louis) élève de l'ENS"
- ↑ Althusser Glossary 1969.
- ↑ а б в William Lewis. Louis Althusser (Stanford Encyclopedia of Philosophy) // Plato.stanford.edu, 2014. Посетен на 16 септември 2017.
Външни препратки
редактиране- Антоний Тодоров, „1968-а“ (откъс от Модерната политическа мисъл), в-к „Литературен вестник“, год. 11, бр. 26, 4 юли 2001
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis Althusser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |