Маточина
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за вида растения. За селото в България вижте Маточина (село).
Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в Южна Европа и Средиземноморието.
Обикновена маточина | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Обикновена маточина в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Особености
редактиранеНа височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието на растението – Melissa (гр. „пчела“).
Разпространение и използване
редактиранеЗа родина на маточината се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка. В България расте в храсталаци и редки гори, по тревисти и каменисти места из цялата страна.
Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. В България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори. Също така, традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер.[1]
Други
редактиранеНа маточината е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 156 – 157.