Михаил Глика

Михаил Глика (на латински: Michael Glyca; на гръцки: Μιχαὴλ Γλυκᾶς; Michael Glykas, Glyca; * ок. 1125 в Корфу; † ок. 1204) е византийски историк, теолог, математик, астроном и поет. Той е от Корфу и живее в Константинопол.^[1]

Неговото главно произведение е Световна хроника (Βἱβλος χρονικἡ), която е от Адам до смъртта на Алексий I Комнин 1118 г.^[2] Той ползва хрониките на Георги Монах, Йоан Скилица, Йоан Зонара и Константин Манасий. През 1572 г. излиза латински превод от Леунклавиус († 1594) на неговите ръкописи. Глика също е автор на сбирка на писма по въпроси на теологията.

Михаил Глика служи като имперски секретар (grammatikos) при император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180). Той е затворен заради наклеветяване от съсед и пише тогава стихотворение през 1158/1159 г. като молба за помилване към Мануил I Комнин. Той е ослепен за наказание.^[3]

Издания

Annales Michaeli Glycae Siculi, qui lectori praeter alia cognitu iucunda & utilia, Byzantinam historiam uniuersam exibent: nunc primum Latinam in linguam transscripti et editi per Io. Leuuenclaium. Ex Io. Sambuci V.C. bibliotheca. Accessit index geminus locupletiss, Basileae: per Episcopios, 1572 (Basileae: ex officina Episcopiana, per Eusebium Episcopium & Nicolai fr. haeredes, 1572 mense Septembri)
Tou kyrou Michael Glyka Sikeliotou Biblos chronike. Michaelis Glycae Siculi, annales, a mundi exordio vsque ad obitum Alexii Comneni imper. Quatuor in partes tributi. Philippus Labbe, ... Graecum textum, ex pluribus mss. codicibus primus in lucem edidit: Ioannis Lewnklauii Amelburni interpretationem recensuit, atque emendauit, Parisiis: e typographia regia, 1660 (Parisiis: in typographia regia, curante Sebastiano Cramoisy, regis ac reginae architypographo, 1659)
Michaelis Glycae Epistularum. Florentiae: ex typographio Petr. Caiet. Vivianii, 1736
Michaelis Glycae annales, recognovit Immanuel Bekkerus. Bonnae: impensis ed. Weberi, 1836 (on-line)

Литература

Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Bd. 3: Faber Felix – Juwayni, Al-. Brepols Publishers, Turnhout 2012, ISBN 978-2-503-53243-1, S. 132 – 133.
Michael Glycas, Annales, I. Bekker (ed.), Bonn, 1836
Johannes Karayannopulos, Günter Weiß: Quellenkunde zur Geschichte von Byzanz (324 – 1453), Wiesbaden 1982, S. 433 Nr. 384 ISBN 3-447-02244-2
Karl Krumbacher, Michael Glykas: Eine Skizze seiner Biographie und seiner litterarischen Thätigkeit nebst einem unedierten Gedichte und Briefe desselben in Sitzungsberichte der philosophisch-philologischen und der historischen Klasse der Königlich Bayerischen Akademie der Wissenschaften (1894 Heft 3) S. 391 – 460
Hugh Chisholm (1911): Encyclopædia Britannica. Cambridge University Press.

Източници

↑ Kazhdan, Alexander (1991). „Glykas, Michael“. In Kazhdan, Alexander (ed.). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press. pp. 855 – 856. ISBN 0-19-504652-8.
↑ Schreiner, Peter (1989). „Glykas Sikidites, Michael“. Lexikon des Mittelalters. 4. Munich and Zürich: Artemis & Winkler. col. 1519. ISBN 3-7608-8904-2.
↑ Simpson, Alicia (2013). Никита Хониат: A Historiographical Study. Oxford University Press. pp. 28, 47 – 49. ISBN 978-0-19-967071-0.

Външни препратки

[1] Kazhdan, Alexander (1991). „Glykas, Michael“. In Kazhdan, Alexander (ed.). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press. pp. 855 – 856. ISBN 0-19-504652-8.

[2] Schreiner, Peter (1989). „Glykas Sikidites, Michael“. Lexikon des Mittelalters. 4. Munich and Zürich: Artemis & Winkler. col. 1519. ISBN 3-7608-8904-2.

[3] Simpson, Alicia (2013). Никита Хониат: A Historiographical Study. Oxford University Press. pp. 28, 47 – 49. ISBN 978-0-19-967071-0.

[1]

[2]

[3]