Монархия
Монархия (от гръцки: μοναρχία – „единовластие“: от μονος – „един“ и αρχειν – „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице – монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.). Обикновено се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вид на монархията: от почти никаква власт (парламентарна монархия като Испания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия като Йордания) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия като Оман).
Монархиите се различават още по начина на избиране на глава – по наследствена линия или чрез някакъв вид избори. Съответно първите наследяват короната по кръвна линия, а вторите биват избрани за определен период от време (най-често пожизнено) да управляват монархията. При наследствените монархии правото на владетеля над трона най-често се обяснява, като се използва твърдението, че монархът е избраник на боговете. Възможно е дори самият монарх да се почита като бог или като човек с божествен произход. Този култ често се среща в Античността – например в Древен Египет или Древен Рим, но продължава да съществува и в Новото време – например в Китайската империя или до след Втората световна война – Япония.
Държавната доктрина или идеология на монархията (или стремеж към установяване на монархия) се нарича монархизъм или още роялизъм. Привърженик на подобна идеология се нарича монархист или роялист, а противникът – републиканец или антимонархист.
Към 2011 г. 44 страни в света имат монарси за държавни глави. Историческата форма на абсолютна монархия се практикува само в Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Есватини и Ватикана.
Признаци на монархията
редактиранеОсновните признаци на класическата форма на управление при монархията са:
- съществуването на едноличен глава на държавата, ползващ се от своята власт пожизнено (цар, крал, император, шах)[1];
- като правило наследствен (съгласно обичай или закон) ред на приемственост на върховната власт;
- монархът олицетворява единството на нацията, историческата приемственост, представлява държавата на международната сцена;
- юридически имунитет и независимост на монарха, които подчертават институцията на контрасигнатурата.
В много случаи, държави, традиционно считани за монархии, не удовлетворяват изброените признаци. Още повече, че в немалко случаи е трудно да се прокара ясна граница между монархия и република. Така например изборни монархии като Рим от периода на принципата и Ржеч Посполита съхраняват и републиканските институции. Император първоначално е републиканска извънредна магистратура, а самото название Ржеч Посполита дословно се превежда като „република“. От друга страна, официално републиканската Северна Корея има всички изброени признаци на монархия, но в действителност е тоталитарна чучхе диктатура.
История
редактиране
Племенното царуване често се свързва със сакрални функции, така че кралят да изпълнява и задълженията на висш жрец. По този начин той често е смятан за родственик или син на боговете. Тези сакрални функции се перифразират и променят през Средновековието, за да оформят божествените права на кралете, докато в Китай, Япония и Непал кралете продължават да се считат за богове до началото на съвремието.
Монархическата система е в контраст с парламентаризма, където се дава власт на събрания от свободни граждани, още от Античността. В Древността се срещат случаи на промяна на формата на държавно управление от монархия към подобна ранна форма на република. Така се случва с Древен Рим, който се превръща в Римска република през 509 г. пр. Хр., и Древната атинска демокрация, създадена през 500 г. пр. Хр.
При германските племена в Древността кралете също изпълняват сакрални функции. Те биват избирани сред изтъкнати и прославени мъже от знатни семейства. Избирането става чрез събрание, наречено тинг (thing или алтинг в Исландия). Подобни прояви на парламентаризъм западат по време на Европейските Средни векове, но все пак оцеляват под формата на регионални събрания като Исландската държава и Швейцарското Ландсгемайне, наречено по-късно Тагзатцунг. Съвременното завръщане към парламентаризма и републиката започва с премахването на английската монархия от Парламента на Англия през 1649 г., последвано от Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1792 г. По-голямата част от политиците на XIX в. са разделени на антимонархистично настроени радикалисти и монархистично настроени консерватори. Множество монархии са свалени през XX в., и то най-вече в началото или края на двете световни войни. Подобна участ застига и монархията в България по това време.
Видове монархии
редактиранеПо ограничение на властта
редактиране
- Абсолютна монархия – монархия, в която властта на монарха не е ограничена. При абсолютната монархия правителството или другите органи на властта са отговорни единствено пред монарха като държавен глава, а парламентът е само съвещателен орган или въобще не съществува.
- Конституционна монархия – монархия, при която властта на монарха е ограничена от конституцията или неписано право или традиции. При нея реалната законодателна власт принадлежи на парламента, а изпълнителната – на правителството и на монарха едновременно. Конституционната монархия съществува в две форми: дуалистическа монархия (Австро-Унгарската империя 1867 – 1918 г., Япония 1889 – 1945 г., в днешно време – Мароко, Йордания, Кувейт) и парламентарна монархия (Великобритания, Дания, Швеция).
- Дуалистична монархия (на латински: Dualis – двойствен) – конституционна монархия, в която властта на монарха е ограничена от конституцията, но монархът формално и фактически притежава големи властови пълномощия.
- Парламентарна монархия – конституционна монархия, в която монархът изпълнява функциите си чисто номинално. При парламентарната монархия правителството е отговорно пред парламента, който е върховният държавен орган.
- Несуверенна монархия – монархия, в която монархът упражнява само местната власт в подконтролната му територия, суверенитетът на която се упражнява от по-голяма държава – васалните владетели в европейските колонии и племенните вождове в Нигерия, Уганда и Южна Африка, непруските провинции на Кайзерова Германия, султанатите на Малайзия и емирствата на ОАЕ – без Абу Даби, чийто владетел по конституция е държавен глава на федерацията.
По традиционно устройство
редактиране
- Древноизточна монархия – първата в историята на човечеството форма на държавно управление, която има уникални и присъщи само за нея черти.
- Феодална монархия (средновековна монархия) – последователно преминава през три периода на своето развитие: раннофеодална монархия, съсловно-представителна монархия, абсолютна монархия[2].
- Раннофеодална монархия – хронологически първата в страните от северните части на Европа форма на държавно управление, съществувала както в периода на създаване на раннофеодалните империи, така и в последващия период на децентрализация[3].
- Съсловно-представителна монархия – монархия, при която властта на монарха е ограничена не само от представители на васалите му, но и от представители на третото съсловие. Впоследствие, с прехода към наемни армии, се преобразува в абсолютна монархия.
- Абсолютна монархия – монархия, при която продължават да съществуват съсловните привилегии, но не съществуват феодални владения, васално-ленна система и, в някои случаи (Англия, Франция), отсъства крепостното право.
- Теократична монархия – монархия, при която политическата власт принадлежи на религиозния лидер. В такива страни господстващата религия е задължителна и нейните норми са главен закон. Примери за теократични монархии са християнска Ватикана, ислямска (Саудитска Арабия) и будистки Бутан (до 2008 г.). Но монархът може да е глава на църквата и в конституционни монархии като Великобритания, а до 2012 – и Норвегия.
- Изборна монархия – монархия, при която следващият монарх не наследява властта автоматически (при смърт, оттегляне или край на пълномощията на предшестващия), а се избира (формално или реално). Фактически е междинна форма на управление между монархия и република.
Преимущества и недостатъци
редактиранеЗа преимущества на монархията като форма на управление обикновено се изброяват:
- Монархът, като правило, от детство е възпитаван в това, че в бъдеще ще стане върховният ръководител на държавата. Това му позволява да развие качества, необходими за тази длъжност и гарантира, че властта няма да бъде получена от некомпетентен или злонамерен човек, в хода на демократични машинации;
- Заместването във властта произтича не на основание на интереси, а по случайността на рождението, което намалява възможността от проникването във властта на хора, за които тя е самоцел.
- Монархът естествено е заинтересуван от това да остави на сина си или дъщеря си процъфтяваща страна.
При сравнение с републиката се отличават и следните преимущества:
- Монархът е над всяка политическа партия и по този начин е безпристрастна политическа фигура;
- При монархията има повече възможности за изпълнение на дългосрочни промени в живота на държавата;
- При монархията има повече възможности за фундаментални промени, които са необходими в дългосрочен план, но непопулярни в краткосрочен;
- При монархиите, богати на природни ресурси – нефтените монархии от Залива, Бруней, Канада, Австралия и Норвегия проклятието на ресурсите не е толкова разпространено, отколкото при републиките – Русия, Венецуела, Мианмар, Ирак, Иран, Демократична република Конго и много бивши колонии.
- Многонародностните федерални монархии – Испания, Великобритания, Белгия, Канада и други, са по-устойчиви от многонародностните федерални републики като Етиопия, Нигерия и други.
В сравнение с републиканската диктатура се наблюдават следните предимства:
- Понеже властта на монарха се основава на уважение към него от страна на поданиците и на често вековни, а понякога дори на хилядолетни традиции, тя се крепи на по-малко репресии – особено при етнически и/или религиозно хомогенна държава, отколкото диктатурата, крепяща се единствено на терора и пропагандата.
- Поради гореспоменатата традиционна идеологическа основа на монархията, докато диктатурата обикновено се налага чрез вътрешнополитически сблъсъци, войни, политически и/или стопански кризи или заради страха от такива, заради което в монархиите политическите стабилност и култура и националното единство са по-високи, отколкото в диктатурите.
- След смъртта на монарха, наследникът почти винаги е известен, което намалява риска от политически катаклизми.
- Понеже монархът е длъжен да остави на наследника си процъфтяваща страна, монархиите не са толкова склонни на военни авантюри с рискован изход, докато диктатурите – поради липсата на наследственост на диктаторските позиции, са готови за осъществяването на такива с цел максимално разширяване на властта на диктаторите, повишаване на авторитета им и/или поддържане на атмосфера на омраза и страх, която да сплоти населението около властта им и да създаде удобен претекст за разправа с политическите противници като с „пета колона“.
- Династията може да оцелее векове след смъртта на създателя си, докато дори диктатурата да не рухне след смъртта на наложилия я диктатор, обикновено приемникът му има по-малък авторитет от предшественика си.
- При теократична и/или абсолютна монархия, както и при империя, държавата упражнява цивилизационна и културна мека сила, която може да влияе върху стотици милиони или дори милиарди хора по света в по-голяма или по-малка степен и може да продължи да съществува векове след унищожението на държавата, докато идеологическото влияние в чужбина на диктатурата (упражнявано предимно от тоталитарни режими) може силно да отслабне или дори напълно да изчезне още приживе на диктатора заради негови военни, политически и/или стопански грешки и/или престъпления.
Недостатъци на монархията са:
- Монархът не носи юридическа отговорност пред когото и да е за управлението си, което може да доведе до решения, които не отговарят на интересите на държавата.
- Монарх може стане човек, който не се интересува от държавните дела, или е дете, или психично болен.
- Монархията е зависима от обкръжението си, което е почти независимо от закона, и се подчинява само на волята на монарха.
- Смъртта на бездетен монарх често означава тежка политическа криза с продължителни раздори и политически борби – за пример на такава криза може да служи Смутното време (1598 – 1613 г.) в Русия.
- Положението на абсолютната монархия над законите прави останалите хора безправни, фактически народът е зависим само от волята на монарха.
Съвременни монархии
редактиранеЕвропа
редактиране- Андора
- Белгия
- Великобритания
- Дания
- Испания
- Лихтенщайн
- Люксембург
- Монако
- Норвегия
- Холандия
- Швеция
- Ватикана
Африка
редактиранеАзия
редактиране- Бахрейн
- Бруней
- Бутан
- Йордания
- Камбоджа
- Катар
- Кувейт
- Малайзия
- ОАЕ
- Оман
- Саудитска Арабия
- Тайланд
- Япония
Америка
редактиране- Антигуа и Барбуда
- Бахамски острови
- Белиз
- Гренада
- Канада
- Сейнт Китс и Невис
- Сейнт Лусия
- Сейнт Винсент и Гренадини
- Ямайка
Океания
редактиранеМонархии, премахнати в периода XIX – XXI век
редактиранеXIX век
редактиране
XX век
редактиране
Причини за падане на монархиите
редактиранеМонархиите са заменяни с републики при създаване на нова държава, отделила се от съществуваща монархическа, без исторически монархически традиции за цялата си територия или без национални такива – републиките в Америка (с изключение на Бразилия) и Океания, почти всички в Африка, мнозинството в Азия и Близкия изток, почти всички в постсъветското пространство и югосферата, Централна Европа, Финландия, Ирландия, Кипър, Малта и Исландия, в резултат на военно поражение – Италия, Германия, Унгария, Австрия, България и Румъния, след сътрудничество на династията с чужди окупатори и колонизатори – при успешна народоосвободителна борба – Турция, Египет и Йемен, при националболшевишки бунт, след възстановяването на Независимостта на държавата прогонил династията или забранил връщането ѝ в страната – Югославия, Албания и Виетнам, при комунистическа революция – Етиопия, Испания, Лаос, Камбоджа и Непал, ляво-либерална революция – Франция, Русия, Гърция, Афганистан, Португалия и Китай, друга лява революция – Либия, а в Иран това става чрез ислямистка революция.
Съпътстващи понятия
редактиранеИзточници
редактиране
- ↑ Кутафин О. Е. Основы государства и права. – М., 1994.
- ↑ Черниловский З. М. Всеобщая история государства и права. М., 2002 г. – С. 115, 141, 160.
- ↑ БСЭ, ст. „Государство“[неработеща препратка]
- ↑ The Empire Of The Philippines // Архивиран от оригинала на 2019-04-23. Посетен на 2019-04-19.
- ↑ Greeks Spurn Monarchy, Deseret News, 9 December 1974, p. 1A.
- ↑ Т. А. Галкина, Н. А. Красновская. Мальта // Страны и народы. Научно-популярное географо-этнографическое издание в 20 томах / Редкол.: В. П. Максаковский, С. А. Токарев. – М.: Мысль, 1983. – С. 235 – 236. – 285 с. – (Зарубежная Европа/Южная Европа). – 180 000 экз.