Монотелитство
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Монотелитството е неуспешен исторически опит за обединение на православието и монофизитството. Според него Христос има две природи, но само една воля и едно действие или енергия. Обявено е за ерес на Шестия Вселенски Събор през 680 – 681 г. в Константинопол, ръководен от император Константин IV Погонат. Най-видните борци срещу монотелитството са св. Софроний Йерусалимски, преп. Максим Изповедник, св. папа Мартин I и др.
В миналото последователи на монотелитството са били ливанските маронити, които впоследствие преминават към православната вяра и днес са униати в Римокатолическата църква. Папа Хонорий I, който е поощрявал помирението между монофизитите и православните на изток и който не е бил смятан за привърженик на ереста, но е неглижирал учението на монотелитите, е бил осъден на Тринайсетата сесия на Шестия вселенски събор от папа Лъв II за небрежност и слабо лидерство, защото писмата и напътствията му са били в състояние да заличат ереста още в корените ѝ. В кореспонденцията му с Константинополския патриарх – еретика Сергий I, ясно си проличава частния и личен приятелски характер в наставленията на папата към патриарха, а не от позицията на върховен примат във Вселенската църква, приемник на Първия престол – ex cathedra.
Литература
редактиране- Лебедев, А. П. Вселенские соборы VI, VII и VIII веков. СПб., изд. Олега Абышко, 2007, 320 с.
- Hovorun, Cyril. Will, Action and Freedom: Christological Controversies in the Seventh Century. Leiden, Brill, 2008, xii, 204 pp. (The Medieval Mediterranean, 77).