Морис Бланшо

Морис Бланшо (на френски: Maurice Blanchot) е френски философ, писател, литературен, културен и политически теоретик. Оказва силно влияние върху постструктуралистки философи като Жак Дерида.

Морис Бланшо Maurice Blanchot
френски философ
Роден	22 септември 1907 г. Квен, департамент Сон е Лоар, Франция
Починал	20 февруари 2003 г. Менил Сен Дени, департамент Ивлин, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на ХХ век
Школа	Континентална философия
Интереси	Философия на езика, литературна теория, етика, политическа философия
Идеи	Le neutre, право на смърт, два вида смърт
Текстове	Литературното пространство (1955)
Повлиян	Маркиз дьо Сад · Лотреамон · Франц Кафка · Мартин Хайдегер · Шарл Морас · Фридрих Ницше · Жорж Батай · Стефан Маларме · Еманюел Левинас · Фридрих Хьолдерлин
Повлиял	Самюъл Бекет · Жак Дерида · Жил Дельоз · Пол де Ман · Ролан Барт · Лесли Хил · Сара Кофман · Пиер Жорис · Марио Копич · Пол Остър · Мишел Фуко · Жан-Люк Нанси
Семейство
Партньор	Денис

Биография

Роден е на 22 септември 1907 г. в селцето Квен, департамент Сон е Лоар (на френски: Saône-et-Loire), регион Бургундия, Източна Франция. Завършва Страсбургския университет, където става близък приятел с Еманюел Левинас, а след това и Сорбоната.

Работи като журналист и редактор. В навечерието на Втората световна война симпатизира на нацистите, пише антисемитски статии и призовава за сваляне на правителството на Блум. През 1940 г., след нападението на Германия над Франция, Бланшо се отрича от своите националсоциалистически убеждения и става активен участник във Френската съпротива. В средата на 40-те години окончателно се оттегля от политиката и се посвещава на литературата: още в края на войната той издава два романа и два литературоведски труда.

През 1946 г. Бланшо изоставя Париж и се установява в градчето Ез, департамент Приморски Алпи.

Умира на 20 февруари 2003 г. в Менил Сен Дени, департамент Ивлин, на 95-годишна възраст.

Творчество

Творческият път на Бланшо започва в годините на Втората световна война с романите „Тъмният Тома“ (1941, втора ред. 1950) и „Аминадав“ (1942). По-нататък пише главно повести: „При смъртта“ (1948), „В желания миг“ (1951), „Последният човек“ (1957) и др. По същото време започва и дейността на Бланшо като критик и есеист; многобройните му статии са събрани в книгите „Лотреамон и Сад“ (1949) и „Обречено на огъня“ (1949).

От 70-те години Бланшо публикува основно художествени и философски фрагменти.

Библиография

Белетристика

• Thomas l'Obscur, 1941
• Aminadab, 1942
• L'Arrêt de mort, 1948
• Le Très-Haut, 1949
• Le Pas au-delà, 1973
• La Folie du jour, 1973
• L'Instant de ma mort, 1994

Философски и литературнотеоретически трудове

• Faux Pas, 1943
• La Part du feu, 1949
• L'Espace littéraire, 1955
• Le Livre à venir, 1959
• L'Entretien infini, 1969
• L'Amitié, 1971
• L'Ecriture du désastre, 1980
• La Communauté inavouable, 1983
• Une voix venue d'ailleurs, 2002

Преводи на български език

• Литературното пространство. Превод от френски език Весела Антонова. София: ЛИК, 2000, 288 с.
• Предстоящата книга. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2007, 280 с.
• В желания момент. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.
• Онзи, който не ме придружаваше. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.
• Последният човек. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 176 с.
• Смъртната присъда. Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.

Външни препратки

• ((fr)) Maurice Blanchot et ses contemporains Архив на оригинала от 2006-08-04 в Wayback Machine.
• ((fr)) Espace Maurice Blanchot
• ((en)) Морис Бланшо в Studio Cleo
• ((fr)) Philippe Sollers, „Blanchot l'extrême“, Le Nouvel Observateur, 10 juillet 2008
• ((en)) Stephen Mitchelmore, „Maurice Blanchot: The Infinite Conversation: The Absent Voice“, Spike Magazine, 1 юни 2002