Ловеч (област)
административна област в България
(пренасочване от Област Ловеч)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.
Област Ловеч (също и Ловешка област) (бивш Ловешки окръг) е област в България. Граничи със Софийска област и област Враца на запад, област Плевен на север, област Велико Търново и област Габрово на изток и област Пловдив на юг. Административен и стопански център е град Ловеч. Пощенските кодове на населените места в област Ловеч са от 5500 (за град Ловеч) до 5799. МПС-кодът ѝ е ОВ.
| Област Ловеч Lovech | |
| Области в България | |
 Област Ловеч на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Северозападен район за планиране |
| Областен център | Ловеч |
| Площ | 4132 km² |
| Население | 113 356 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 8 |
| БВП (2021) | 1 691 000 000 лв.[1] |
| МПС код | OB |
| Официален сайт | www.oblastlovech.org |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Ловеч в Общомедия | |
Разположена е по северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Обхваща територия от 4128,8 km² и е с население 116 394 души (по окончателни данни от преброяване 2021).[2]
Населени места
редактиранеНаселени места в област Ловеч (градовете са с удебелен шрифт):
Население
редактиранеЧисленост на населението
редактиранеЧисленост на населението в населените места на днешните общини в област Ловеч, според преброяванията през годините:[3][2]
| Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
2021 (7.9.2021) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 4128,764 | 208 444 | 215 925 | 213 319 | 217 217 | 216 844 | 204 268 | 190 262 | 169 951 | 141 422 | 116 934 |
| Априлци | 238,256 | 9 544 | 9 901 | 8 861 | 6 806 | 6 203 | 5 363 | 4 720 | 4 137 | 3 338 | 2 786 |
| Летница | 177,719 | 10 753 | 10 892 | 9 494 | 8 630 | 8 043 | 7 202 | 6 752 | 5 607 | 3 776 | 3 632 |
| Ловеч | 946,284 | 62 163 | 64 662 | 63 337 | 70 477 | 75 236 | 73 017 | 69 423 | 62 165 | 49 738 | 38 699 |
| Луковит | 453,408 | 33 354 | 34 082 | 32 597 | 30 923 | 28 877 | 25 878 | 23 783 | 21 466 | 18 125 | 15 761 |
| Тетевен | 697,161 | 18 421 | 20 751 | 24 888 | 26 315 | 26 661 | 26 863 | 25 952 | 23 768 | 21 307 | 17 970 |
| Троян | 888,839 | 38 647 | 39 701 | 41 752 | 45 962 | 47 231 | 45 338 | 41 284 | 37 345 | 32 399 | 26 884 |
| Угърчин | 523,103 | 24 703 | 25 113 | 22 285 | 18 080 | 15 182 | 12 128 | 10 816 | 8 561 | 6 505 | 5 035 |
| Ябланица | 203,994 | 10 859 | 10 823 | 10 105 | 10 024 | 9 411 | 8 479 | 7 532 | 6 902 | 6 234 | 5 627 |
Прираст на населението
редактиранеЕстествен прираст
редактиране| Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
|---|---|---|---|
| 2000 | 9,1‰ | 17,6‰ | -8,5‰ |
| 2001 | 8,6‰ | 18,0‰ | -9,4‰ |
| 2002 | 8,5‰ | 17,3‰ | -8,8‰ |
| 2003 | 8,5‰ | 17,8‰ | -9,3‰ |
| 2004 | 8,7‰ | 17,8‰ | -9,1‰ |
| 2005 | 8,6‰ | 18,3‰ | -9,7‰ |
| 2006 | 8,6‰ | 18,1‰ | -9,5‰ |
| 2007 | 8,8‰ | 18,2‰ | -9,4‰ |
| 2008 | 9,0‰ | 17,2‰ | -8,2‰ |
| 2009 | 9,3‰ | 17,1‰ | -7,8‰ |
| 2010 | 8,5‰ | 17,8‰ | -9,3‰ |
| 2011 | 8,7‰ | 18,4‰ | -9,7‰ |
| 2012 | 8,6‰ | 18,8‰ | -10,2‰ |
| 2013 | 7,5‰ | 17,7‰ | -10,2‰ |
| 2014 | 7,9‰ | 19,1‰ | -11,2‰ |
| 2015 | 8,2‰ | 19,2‰ | -11,0‰ |
| 2016 | 7,4‰ | 19,3‰ | -11,9‰ |
| 2017 | 7,9‰ | 21,1‰ | -13,2‰ |
| 2018 | 8,2‰ | 19,7‰ | -11,5‰ |
| 2019 | 7,8‰ | 20,9‰ | -13,1‰ |
| 2020 | 8,0‰ | 22,5‰ | -14,5‰ |
| 2021 | 8,0‰ | 27,2‰ | -19,2‰ |
| 2022 | 8,8‰ | 23,4‰ | -14,6‰ |
| 2023 | 8,4‰ | 20,2‰ | -11,8‰ |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 169 951 | 141 422 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 152 194 | 118 346 | 89.55 | 83.68 | |
| Турци | 8476 | 4337 | 4.98 | 3.06 | |
| Цигани | 6316 | 5705 | 3.71 | 4.03 | |
| Други | Руснаци | 269 | 911 | 0.158 | 0.64 |
| Арменци | 12 | 0.007 | |||
| Власи | 458 | 0.269 | |||
| Македонци | 7 | 0.004 | |||
| Гърци | 21 | 0.012 | |||
| Украинци | 29 | 0.017 | |||
| Евреи | 1 | 0.001 | |||
| Румънци | 3 | 0.001 | |||
| Други | 91 | 0.053 | |||
| Не се самоопределят | 1522 | 881 | 0.89 | 0.62 | |
| Неотговорили | 552 | 11 242 | 0.32 | 7.94 | |
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 169 951 | 100.00 |
| Български | 154 157 | 90.70 |
| Турски | 6994 | 4.11 |
| Цигански | 6033 | 3.54 |
| Други | 1123 | 0.66 |
| Не се самоопределят | 1092 | 0.64 |
| Непоказано | 552 | 0.32 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 169 951 | 141 422 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 146 778 | 84 508 | 86.36 | 59.75 |
| Католицизъм | 366 | 758 | 0.21 | 0.53 |
| Протестантство | 879 | 1295 | 0.51 | 0.91 |
| Ислям | 10 501 | 3273 | 6.17 | 2.31 |
| Друго | 136 | 114 | 0.08 | 0.08 |
| Нямат | – | 9454 | – | 6.68 |
| Не се самоопределят | 10 739 | 10 783 | 6.31 | 7.62 |
| Непоказано | 552 | 31 237 | 0.30 | 22.08 |
Източници
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ а б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 17 декември 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2017. (на английски)
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно област Ловеч- ((bg)) Официален сайт
- Ловеч Нюз – Новините от Ловеч и региона
- Ловеч днес – Новини и коментари от Ловеч
- Крушунските водопади – изумрудената водна феерия на Предбалкана
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви