Офорт (от френски: eau-forte – буквално „силна вода“, разбира се като азотна киселина) е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва ецване – потапяне в киселина, която разяжда метала там, където са гравирани линиите и металът е открит. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица (клише) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта, литография.

Част от серията статии за
История на печата

Рембранд, Автопортрет

Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясно указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A, ако техниката е смесена; a/b, където a е поредният номер, а b – общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Невинаги по-ранният номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.

Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци преди творбата да бъде завършена.

Листът за сто гулдена Hundred Guilder Print, около 1647 – 1649 г.

Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е много слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултат се образуват изключително фини щрихи и безброй полутонове. Един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болните“ се продава за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина тази негова творба да остане в историята на изкуството под името „Листът за сто гулдена“[1].

Източници

редактиране
  1. Ефремова, Даниела. Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история // i-Продължаващо образование. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители. Посетен на 22 август 2018.

Вижте също

редактиране
  NODES