Пъстрогор
Пъстрогор е село в област Хасково, намиращо се в югоизточна България, което е част от община Свиленград.
| Пъстрогор | |
  Пъстрогор  Пъстрогор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 144 души[1] (15 март 2024 г.) 6,14 души/km² |
| Землище | 23,471 km² |
| Надм. височина | 120 m |
| Пощ. код | 6519 |
| Тел. код | 037705 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 59183 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
География
редактиранеСело Пъстрогор е с равнинно-хълмист релеф, на метри от къщите на селото тече местна малка река, а извън селото се намира и новопостроен язовир. Селото е на десетина километра от Свиленград. Около Пъстрогор има плодородни почви, на които се отглеждат разнообразни култури.
История
редактиранеВ книгата „РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА“ академик Любомир Милетич посочва, че до 1913 г, в селото живеят 100 семейства. В проучването на „Българските християнски селища в Източна Тракия“ на Димитър Шалапатов, населението на селото през 1913 г. е отбелязано със 100 къщи българи екзархисти. През юли 1913 г. Османската империя извършва реокупацията на Тракия в нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Във всяко селище, което завземали, за да избегнат въоръжена съпротива, турските власти събирали оръжието, наличните храни и добитъка, мъжкото българско население избивали, а жените и децата отвличали към Мала Азия или прогонвали от родните им места. Заедно с Мустафа паша са изгорени още селата Аладагъ, Ения, Мезекъ, Куртуленъ, Деведере, Черменъ, Караагачъ от армията на Османската империя през лятото на 1913 г. Селото остава на българска територия и съгласно последвалите договори.[2] Жители на Пъстрогор взимат участие в Балканската, Първата и Втората световна война, някои от тях не се връщат никога.
Религии
редактиранеВ Пъстрогор над 99% от жителите са православни християни.
Културни и природни забележителности
редактиранеПрез селото минава рекичка, пълна с риба „мряна“.
Личности
редактиране- Костадин Вълков (1881 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[3]
- Теню Колев, деец на ВМОРО
- От село Пъстрогор е европейският шампион по борба – Петър Христов.
Други
редактиранеБежански център
редактиранеПрез 2011 г. в селото е изграден транзитен център за бежанци според изискванията на ЕС. За довършването му правителството отделя 450 хил. лв.[4]
През 2017 г. транзитният център е преустроен в бежански център от затворен тип, ставайки първият такъв в България. Изграждането му струва близо 2 млн. лева и е финансиран с европейски средства. В него ще бъдат настанявани само извършилите нарушение на вътрешния ред.[5]
Кухня
редактиране- „Тавалък“ (бял ориз с пилешко или пуешко).
Библиография
редактиране- Атанас Иванов Атанасов. Пъстрогор. Кратка история и родове. С., Автоспектър, 2011.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Милетич, Любомир. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА,. София, Българска Академия на Науките, Държавна Печатница 1918 г., 1914. с. 49.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Кабинетът дава 450 хиляди за бежански център, monitor,bg, 24 август 2011
- ↑ Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.