Стафилококи

род бактерии

Стафилококите (Staphylococcus) са род бактерии от семейство Стафилококови (Staphylococcaceae) или Микрококи (Micrococcaceae)[1][2], най-малко 40 вида. Повечето от тях са безвредни и обикновено живеят по кожата и лигавицата на хора и други организми. Някои видове са причина за стафилококови инфекции. Отделяните от тях токсини са честа причина за хранителни отравяния, тъй като стафилококите могат да се размножават бързо в неправилно съхранявана храна.

Стафилококи
Класификация
царство:Bacillati
тип:Bacillota
клас:Бацили (Bacilli)
разред:Caryophanales
семейство:Стафилококови (Staphylococcaceae)
род:Стафилококи (Staphylococcus)
Научно наименование
Rosenbach, 1884
Стафилококи в Общомедия
[ редактиране ]

Стафилококите са наблюдавани за пръв път от Луи Пастьор през 1879 г. През 1884 г. Фридрих Розенбах описва тяхната морфология и културелна характеристика.[1]

Основните видове, имащи отношение към човешкото здраве, са Staphylococcus aureus, Staphylococcus saprophyticus и Staphylococcus epidermidis. Staphylococcus aureus е патогенен представител, основен причинител на стафилококови инфекции. Staphylococcus epidermidis също е способен да причини някои заболявания. Staphylococcus saprophyticus е непотегенен бактерий, но може да предизвика инфекция на пикочните пътища.[1]

Морфология

редактиране

Стафилококите са грамположителни бактерии с кълбовидна форма и големина 0,5 – 1,5 μm в диаметър. Разполагат се в групи под формата на грозд. Те са неподвижни, не образуват спори, но някои щамове образуват капсули.[1]

Епидемиология

редактиране

Източник на патогенни стафилококи са болният човек и здрави заразоносители. Патогенни стафилококи често са причинители на вотреболнични инфекции.[3]

  1. а б в г Капрелян, Гарабед, Русев, Веселин и Флора Цекова. Медицинска микробиология, София 1990, с. 97.
  2. Статия „Staphylococcus Архив на оригинала от 2008-08-23 в Wayback Machine.“ в Малая медицинская энциклопедия.
  3. Капрелян, Гарабед, Русев, Веселин и Флора Цекова. Медицинска микробиология, София 1990, с. 100.
  NODES