Танго
- Вижте пояснителната страница за други значения на Танго.
Тангòто (на испански: tango – та̀нго) е танц по двойки[1], възникнал през XIX век в Аржентина, както и музикален жанр (включващ песен и текст).
| Танго | |
 | |
| Стилистични корени | полка, фламенко, хабанера, милонга |
|---|---|
| Културни корени | Аржентина и Уругвай, 1850 – 1890 г. |
| Типични инструменти | акордеон, бандонеон, пиано, китара, цигулка, контрабас, вокал |
| Популяризиране | сред работниците до 1910-те год.; в средните и висши класи – след това |
| Производни форми | каниенге, машиши, танго валс |
| Подстилове | |
| финско танго, салонно танго, танго фантасия, танго нуево, танго архентино, танго ориентал, танго лисо, танго орийеро, танго милонгеро | |
| Смесени стилове | |
| алтернативно танго, електронно танго | |
| Танго в Общомедия | |
Кратка история
редактиране| Танго | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Танго в Буенос Айрес | |
| В регистъра | Tango |
|---|---|
| Регион | Латинска Америка и Карибите |
| Местоположение |  Аржентинаи  Уругвай |
| Тип | нематериално културно наследство |
| Вписване | 2009 (33-та сесия) |
| Танго в Общомедия | |
Тангото е жанр в изкуството: има танго музика, танго поезия и танго танц. Възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световен ден на тангото е 11 декември.
Етимология
редактиранеДумата „танго“ е с неясен произход; има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:
- място, където се доят кравите или се продава мляко
- място, където свирят и танцуват чернокожи
- място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
- от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
- от shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
- вид гостоприемница в мисионерските колонии на йезуитите
- вид перкусионен инструмент и танц, който придружава удрянето му
- ромски или андалуски танц.
Видове танго
редактиранеИма няколко форми на тангото, дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
В САЩ и Европа, когато по-голямата част от хората чуят танго, си представят холивудска сцена на двойка която върви напред в променадна позиция. Танцьорите от танцовите зали, които са запознати с международното (състезателно) танго, си представят тангото, създадено в Англия или стилизираната версия – американско (бално) танго. Аржентинските танцьори ще си представят различни стилове в аржентинското танго, като апиладо, танго нуево, танго салон, милонга, танго-валс, кандомбе.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социален импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка която подава на водения (дамата), като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което той иска да се играе.
