Тодор Колев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Колев.
Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец и телевизионен водещ.
Тодор Колев | |
български актьор | |
На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 15 февруари 2013 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1965 – 2012 |
Политика | |
Партия | Съюз на демократичните сили |
Депутат | |
VII ВНС | |
Семейство | |
Деца | Албена Колева – актриса Александър Колев – музикант |
Уебсайт | |
Тодор Колев в Общомедия |
Биография
редактиранеТодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.[1]
Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972 – 1990) и Театър 199.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. Впоследствие получава научно звание (по съвременния закон: академична длъжност) доцент.
В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството на България в Канада 1992 – 1993 г.
През 1999 г. издава автобиографичната книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание грешного Тодора“.
През септември 2007 г. Комисията по досиетата към XL народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.[2]
Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.
Член на Съюза на българските филмови дейци.
Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.
Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.[3] Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Награди и отличия
редактиране- 1969 – I награда за мъжка роля на V национален преглед на българската драма и театър
- 1979 – I награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър
- 1980 – I награда за мъжка роля за (Иван Денев и братовчеда Иван) във филма Двойникът на Фестивала на българския игрален филм (Варна).
- 1981 – „Заслужил артист“
- 1985 – Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Гунчо) във филма Опасен чар на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово)
- 1985 – Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Пурко) във филма Господин за един ден на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми (Габрово)
- 1988 – Специалната награда на журито за филма Опасен чар на ХII международен фестивал на хумористичните филми (Франция)
- 1988 – Награда на Съюза на артистите в България за най-добри постижения в областта на поп музиката за 1988 г.
- 1994 – Награда на БНТ за най-добро тв шоу за „Как да ги стигнем с Тодор Колев“
- 2005 – Удостоен е със златен знак на Община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“[5]
- Почетен доктор на Шуменския университет[6]
- 2011 – Награда „Икар“ на Съюза на артистите в България – „за изключителен принос към българския театър“
Дублаж
редактиранеГодина | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2005 | Роботи (Robots) | САЩ | Бигуелд |
Театрални роли
редактиране- „Тромпетът“
- 1987 – „Лодка в гората“ (Николай Хайтов) – лесничея Марин
Телевизионен театър
редактиране- 1970 – „Свирач на флейта“ (Йордан Йовков)
- 1970 – „Сред героите на Йовков“ (Йордан Йовков)
- 1970 – „Трагичната история на д-р Фауст“ (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – разказвачът
- 1977 – „Над морското равнище“ (Иван Радоев)
- 1977 – „Д-р“ (Бранислав Нушич)
- 1987 – „Избраникът на съдбата“ (Бърнард Шоу) – Наполеон
Филмография
редактиранеГодина | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2012 | Сутрешен блок (тв сериал) |
32 | Тодор Колев | |
2007 | Ваканцията на Лили (тв сериал) |
6 | ||
2007 | Приключенията на един Арлекин (тв сериал) |
4 | Крум Фелисиано (в 4 серии: от I до IV вкл.) | |
2006 | Малка нощна приказка | 4 | Адама „кучето“ | |
2005 | Морска сол (тв сериал) |
30 | обущарят Бохос | |
2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | бащата на Хамлет (в 1 серия: II) | |
2002 – 2003 | Камера! Завеса! (тв сериал) |
6 | Тодор Колев / вълкът 3 серии (IV, V, VI) | |
? | Самопризнание | адвокат Стаменов | ||
1998 | Испанска муха | Батко | ||
1998 | Застраховката („L'assicurazione“) |
Италия/България | инспектор Меранзоф | |
1990 | Гераците | |||
1990 | Немирната птица любов | ожененият разведен | ||
1990 | Бина | Газда Васю | ||
1990 | Поверие за белия вятър | |||
1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | съпругът в 2 новели (в I – „Разводът сега“ и II – „Разводът преди“) | |
1989 | Зона В-2 | Бонев | ||
1989 | Тест '88 | |||
1989 | Без драскотина | мосю Лен | ||
1987 | Нощем по покривите (тв сериал) |
2 | писателя Коста Рашков – Невидимия | |
1987 | Драгойчо | полупияният сервитьор Драгойчо | ||
1987 | Човек на паважа | следователят | ||
1987 | Само ти, сърце... | директорът Милчев | ||
1987 | Детско капричио (тв) | директорът на универсалния магазин | ||
1985 | Смъртта може да почака | Петър Маранзов | ||
1984 | Черните лебеди | бащата на Виолета | ||
1984 | Опасен чар (тв) |
Генчо Гунчев | ||
1984 | Кутията на Пандора (тв) |
аферистът Пеликанов (не е посочен в надписите на филма) | ||
1983 | Господин за един ден | Пурко | ||
1982 | Царска пиеса | Петър/Царят | ||
1981 | Неочаквана ваканция (тв сериал) |
4 | приставът | |
1980 | Някъде плаче авлига... („Где-то плачет иволга“) |
СССР | Анри, ръководителят на съпротивата в Белгия | |
1980 | Двойникът | доцент Денев/братовчедът Иван | ||
1978 | Топло | Венцислав Модев – Сопола | ||
1978 | Всички и никой | калугерът от манастира | ||
1977 | 100 тона щастие | Филипински | ||
1975 | Авантюрите на Виктор (тв сериал) |
5 | Пламен Каролеев, известен естраден певец | |
1974 | Началото на деня | журналистът | ||
1974 | Последният ерген | художникът Цоков | ||
1974 | Иван Кондарев | 2 | поручик Балчев – Муната | |
1973 | Грехът на стария професор | студентът | ||
1973 | Преброяване на дивите зайци | младият ловец | ||
1973 | Баш майсторът (тв) |
клиентът с момиченцето на опашката за цимента | ||
1973 | Като песен | нашият генерал | ||
1972 – 1980 | Лека нощ, възрастни!.. (тв сериал) |
27 | съпругът/Спас Шарана/въдичарят/директорът/лекарят/уличният певец/кметът на Грандоманци | |
1972 | Трета след Слънцето | 2 | Лен | |
1972 | 10 дни неплатени | Капитанов (като Тодор Адамов) | ||
1972 | Козият рог | Дели, турчинът насилник (като Тодор Адамов) | ||
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Уорнър | ||
1968 | Един миг свобода | поручикът (в новелата „Искам да живея“) | ||
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | (в новелата „Пенлеве“) | |
1966 | Цар и генерал | офицер | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (тв сериал) |
6 | младият адвокат Стаменов (във II серия) |
Дискография
редактиранеТодор Колев има повече от 50 записани песни в репертоара си, издадени в осем албума, като някои от тях са в сборни албуми или части от произведения. Едни от най-популярните му песни са „Жалба за младост“, „Фалшив герой“, „Самотният човек“, „Камион ме блъсна“, „Сто кила ракия давам“ (известна и като „Песен за Татяна Лолова“), „Как ще ги стигнем американците“, „Жена на всички времена“, „Черно море“, „Клоун“, „Големи и малки“ (дует с Хилда Казасян) и др. През 1999 г. е издадена първата му компилация с най-големите му хитове, озаглавена „Най-доброто от Тодор Колев“, включена като приложен диск към книгата му „Варненското софиянче от Шумен“, а през 2002 г. Старс рекърдс я преиздава на самостоятелен диск.
Студийни албуми
редактиранеГодина | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
---|---|---|---|---|
1982 | „Тодор Колев“ | 2 LP и MC | Балкантон | LP 1: ВТА 11073; LP 2: ВТА 11074; MC: ВТМС 7042 |
1985 | „Винаги в ЦУМ“ | SP | Балкантон | ВТК 3886 |
1990 | „Немам нерви“, златна плоча | LP | Балкантон | ВТА 12634 |
1990 | „Чистачките“ | SP | Балкантон | ВТК 3976 |
1996 | „Фалшив герой“ | MC | БМК | |
1999 | „Най-доброто“, компилация | CD | Слънце | |
2001 | „Жалба за младост“, компилация | CD | Канев мюзик | CD 0695 – 2 |
2002 | „Най-доброто“, компилация | CD | Старс рекърдс | 6506 |
Други песни
редактиране- 1962 – „Клоунът“ (първи запис) – м. Борис Карадимчев, т. Иван Радоев – от филма „Клоунът“, режисьор: В. Делов
- 1971 – „Сърдитият папагал“ – м. Борис Карадимчев – от филма „Папагалът“, режисьор: П. Пройков
- 1973 – „Мъже в море“ – м. и ар. Петър Ступел, т. Христо Берберов – от плочата „Забавни песни“
- 1973 – „Песен за клюката“ – м. и ар. Борис Карадимчев, т. Богомил Гудев – от 9-ия фестивал на хумора и сатирата – Габрово – май '73
- 1974 – „Марина“ – б. т. Недялко Йорданов, ар. Мишо Ваклинов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „Новогодишен ТВ обектив“
- 1974 – „Метаморфози“ – м. Атанас Косев, т. Христо Цачев, ар. Найден Андреев, съпровожда оркестър „София“, диригент: Димитър Симеонов – от плочата „Новогодишен ТВ обектив“
- 1976 – „Криминално танго“, дует с Йорданка Христова – м. Перо Тромбета, т. Васил Сотиров
- 1977 – „Медицинска сестра“ – м. Йордан Чубриков, т. Петър Волгин, ар. Недко Трошанов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „Песни за Габрово“
- 1980 – „Бели хризантеми“ – от тв спектакъла „Гамбринус“
- 1980 – „Вакса“, трио с Хиндо Касимов и Илия Цоцин – от тв спектакъла „Гамбринус“
- 1983 – „Втора серия“ – м. и ар. Морис Аладжем, т. Михаил Белчев – от радиоконкурса „Пролет '83“
- 1986 – „Песен за артиста“ – м. и ар. Константин Ташев, т. Недялко Йорданов, съпровод на пиано и орган-компютър Касио Т890 – песен от театралния спектакъл „Артистът пее и танцува“ от плочата на Константин Ташев и Недялко Йорданов „Сцената е моя живот“
- 1988 – „Август“ – м. и ар. Асен Драгнев и Иван Платов, т. Живко Колев – от плочата „Парад на месеците“
- 1988 – „Робинзон Крузо“, дует с „Пим-пам“ – м. и ар. Борис Карадимчев, т. Николай Ботев – от плочата „Приятели на детските ни дни“
- 1989 – „Габровец на път“, дует с Грета Ганчева – м. Йордан Чубриков, т. Иван Младенов, ар. Димитър Бояджиев – от плочата „50 години Обувно производство – Габрово“
- 1990 – „Жалба за младост“, политическа версия – м. Морис Аладжем, т. Тодор Колев – от плочата „Времето е наше“
- 1997 – „Жалба за младост“, дует с Тончо Токмакчиев – м. Морис Аладжем, т. Михаил Белчев, ар. Георги Борисов – на живо от тв шоуто „Как ще ги стигнем...“
- 2001 – „Семейно“, дует с Богдана Карадочева – м. и ар. Стефан Димитров, т. Богдана Карадочева – от диска на Богдана Карадочева „Самотен ловец е сърцето“
- 2001 – „Да бъдем различни“, трио с Васил Найденов и „Пим-пам“ – м. и ар. Борис Карадимчев, т. Венелин Пройков – от албума на Пим-пам „Да бъдем различни“
- 2001 – „Тотото“, дует с Богдана Карадочева – м. и ар. Стефан Димитров, т. Маргарита Петкова – от диска на Богдана Карадочева „Самотен ловец е сърцето“
- 2004 – „Събеседник по желание“ – м. Светозар Русинов, т. Живко Колев, ар. Иван Кутиков – от антологията на Живко Колев „100 избрани песни – CD 5“
Видеоалбуми
редактиране- 2002 – „Фалшив герой“
Литература
редактиране- 1999 – Колев, Т. „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ (автобиография)
Бележки
редактиране- ↑ Отиде си Мистър Опасен чар // в-к Новинар, 15 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-03-27. Посетен на 27 март 2013.
- ↑ Решение № 14/ 04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 5 септември 2007.
- ↑ Почина Тодор Колев // Vesti.bg, 15 февруари 2013. Посетен на 15.02.2013.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ Отиде си Тодор Колев, ИА Фокус
- ↑ Доктор хонорис кауза на ШУ на сайта на Шуменския университет