Томас Рагълс Пинчън-младши (на английски: Thomas Ruggles Pynchon, Jr.) е американски писател. Пинчън е един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм от втората половина на XX век.

Томас Пинчън
Thomas Pynchon
Роден8 май 1937 г. (87 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1959 – понастоящем
Жанрпостмодерен исторически роман, черна комедия
Направлениепостмодернизъм
Дебютни творбиV. (1963)
Известни творбиGravity's Rainbow (1973)
НаградиНаграда „Фокнър“ за дебют (1963)
Национална награда за литература (1973)


СъпругаМелани Джаксън
ДецаДжаксън Пинчън
Подпис
Уебсайт
Томас Пинчън в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ.

Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.

Носител на наградата на американската критика за 1974 година.

На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]

Библиография

редактиране
 
Корица на романа Mason & Dixon, 1997 г.
  • The Small Rain (1959)
  • (1963) V. (V.)
    V., изд.: Моята библиотека, София (2020), прев. Красимир Желязков
  • (1966) The Crying of Lot 49
    Обявяването на серия N 49, изд.: Народна култура, София (1990), прев. Красимир Желязков
  • (1973) Gravity's Rainbow
    Гравитационна дъга, изд.: Моята библиотека, София (2020), прев. Красимир Желязков
  • (1990) Vineland (Вайнленд)
  • (1997) Mason & Dixon (Мейсън и Диксън)
  • (2006) Against The Day (Срещу деня)
  • (2009) Inherent Vice
    Вроден порок, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Владимир Полеганов
  • (2013) The Bleeding Edge
    На ръба на света, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Владимир Полеганов[8]

Сборници с разкази

редактиране
  • (1983) Slow Learner (Бавноразвиващият се)

Разкази в периодиката

редактиране
  • (1959) „Mortality and Mercy in Vienna“ Epoch 9, Spring 1959
  • (1960) „Low-lands“ New World Writing 16
  • (1960) „Entropy“ Kenyon Review 2 Spring 1960
  • (1961) „Under the Rose“ Noble Savage 3
  • (1964) „The Secret Integration“ Saturday Evening Post 19 – 26 декември 1964
  • (1965) „The World (This One), the Flesh (Mrs. Oedipa Maas), and the Testament of Pierce Inverarity“ Esquire 64 December 1965)
  • (1966) „The Shrink Flips“ Cavalier 16 March 1966
  • (1966) „A Journey Into the Mind of Watts“ New York Times Magazine 12 юни 1966
  • (1984) „Is it O.K. to Be a Luddite?“ New York Times Book Review 28 октомври 1984
  • (1993) „Nearer My Couch To Thee“ New York Times Book Review 6 юни 1993
  • (1996) „Lunch with Lotion“ Esquire Vol. 125, No. 6 June 1996
  • (2006) „The Evolution of the Daily Show“ The Daily Show: Ten Fu@#ing Years (The Concert) 16 ноември 2006

Рецензии

редактиране
  • (1965) „A Gift of Books.“ Holiday 38:6 December 1965, рец. за романа „Warlock“ на Оукли Хол.
  • (1988) „The Heart's Eternal Vow“ New York Time Book Review 10 април 1988, рец. за романа „Love in the Time of Cholera“ на Габриел Гарсия Маркес

Източници

редактиране
  1. Chambers, Judith. Thomas Pynchon. Twayne Publishers, 1992. ISBN 9780805739602.
  2. Peirce, Carol Marshall. Pynchon's V. and Durrell's Alexandria Quartet: A Seminar in the Modern Tradition // Pynchon Notes 8. 1982. с. 23 – 29.
  3. Porush, David. "The Hacker We Call God": Transcendent Writing Machines in Kafka and Pynchon // Pynchon Notes 34 – 35. 1994. с. 129 – 47.
  4. Tanner, Tony. Thomas Pynchon. 1982. ISBN 978-0416316704. с. 18.
  5. Brook, Thomas. What's the Point? On Comparing Joyce and Pynchon // Pynchon Notes 11. 1983. с. 44 – 48.
  6. Предговор към българското издание на „Обявяването на серия № 49“ от Кръстан Дянков.
  7. „Литературен вестник“, год. 6, бр. 15, 17 април 1996, с.14 – 15.
  8. Ангел Игов, „Заради параноята“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2925), 12 януари 2018.

Външни препратки

редактиране
  NODES
INTERN 1
Note 4