Фанагория
Фанагория е град на Таманския полуостров в днешна Русия, съществувал с прекъсвания от VI век пр.н.е. до XV век. През Античността е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство, наред с Пантикапей.
| Фанагория | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Фанагория Местоположение в Русия Краснодарски край | |
| Страна |  Русия |
| Субект | Краснодарски край |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | VI век пр.н.е. – XV век |
| Фанагория в Общомедия | |
История
редактиранеФанагория е основана около 543 пр.н.е. от гръцки колонисти от Теос, Мала Азия, преселили се заради войните с Персийската империя. Градът е наречен на един от своите основатели – Фанагор. През V век пр.н.е. Фанагория се разраства, забогатявайки от търговията със скитите. През IV век пр.н.е. е присъединен към Боспорското царство, като с времето значението на града нараства за сметка на първоначалната столица Пантикапей. Фанагория остава важен център до IV век, когато е разрушен от хуните.
В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата Стара Велика България между 632 и 665 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат.[1] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Там градът се споменава при описанието на географската област, в която се намира Стара Велика България, като се отбелязва, че е населен с евреи.[2] Хипотезата, че Фанагория е столица на Стара Велика България, не се подкрепя и от археологическите данни, според които през VII век градът има съвсем малко население, разположено в участък на самия морски бряг, днес под морското ниво.[3]
От края на VII век Фанагория номинално е византийско владение, но на практика се управлява от Хазарския хаганат. След 704 г. в града прекарва известно време сваленият император Юстиниан II, женен за сестрата на кагана Бусир Главан. През X век градът е превзет, вероятно от печенегите[4] или от Киевска Рус, след което не успява да се възстанови и е изместен от Тмутаракан. По-късно генуезците построяват крепостта Матрега върху развалините на Фанагория, като през XV век тя е центърът на владенията на фамилията Де Гизолфи. След това градът окончателно изчезва.
Археологически изследвания
редактиранеМестоположението на Фанагория е открито през XVIII век, когато там са намерени мраморни постаменти на статуи с посвещения на Афродита. Първите сведения за разкопаване са от 1822 г., когато група войници ограбват гробна могила, в която намират златни и сребърни предмети.[5] Любителските изследвания продължават през следващите десетилетия, като в средата на века ежегодно са унищожавани по десетина могили. Професионалните разкопки са започнати през 1936 от Владимир Блаватски.
Други
редактиранеОстров Фанагория край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Фанагория.[6]
Източници
редактиране- ↑ История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 99 – 100.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
- ↑ Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 65
- ↑ North Pontic Archaeology: Recent Discoveries and Studies (ed. by Gocha R. Tsetskhladze). Brill Academic Publishers, 2001. p. x.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Phanagoria Island.
Вижте също
редактиране
- Фанагория Архив на оригинала от 2008-06-23 в Wayback Machine.