Международна система единици
Международната система единици (международно означение SI, от френски: Système international d'unités[1]) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. Дефинира се от стойността на 7 константи, чрез които са дефинирани седемте основни единици.
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата система метър – килограм – секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър – грам – секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър – грам – секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.
Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.
Пълното официално описание на SI заедно с нейното тълкуване се съдържа в действащата редакция на Брошурата SI (на френски: Brochure SI; на английски: The SI Brochure) и допълнението към нея, публикувани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и представени на сайта на BIPM.[2] Брошурата SI се издава от 1970 г., от 1985 г. излиза на френски и английски език, преведена е също на ред други езици, обаче за официален се смята само текстът на френски език. Брошурата е публикувана в превод на български език от Съюза на метролозите в България в „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г.[3]
Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици. [4]
История
редактиранеМетричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса.
През 1791 г. във Франция Националното събрание и крал Луи XVI възлагат на специален комитет на Френската академия на науките да разработи унифицирана и рационална система за измерване.[5] Групата, сред участниците в която са химикът Антоан Лавоазие и математиците Пиер-Симон Лаплас и Адриан-Мари Льожандър,[6] прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник Джон Уилкинс през 1668 г.,[7][8] както и концепцията за използване на дължината на земния меридиан като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина Габриел Мутон.[9][10]
На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между Дюнкерк и Барселона, за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „ар“, „литър“ и „грав“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „санти-“ за една стотна и „кило-“ за хиляда.[11]
Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците грам и килограм, които заменят дотогавашните грав и гравѐ (1/1000 от грав), а на 22 юни 1799 г., след като Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф Дьоламбр завършват измерването на меридиана, в Националния архив на Франция са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след преврата от 18 брюмер, е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда метричната система.[12][13]
През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от Германия, докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.[14]
През 30-те години на XIX век германецът Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 1832 г. той, със съдействието на Вилхелм Вебер имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.[16] Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси момента на силата, предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.[17]
През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Групата, включваща Джеймс Кларк Максуел и Уилям Томсън, надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на системата „сантиметър – грам – секунда“ (CGS), като ерг за енергия, дина за сила, бария за налягане, поаз за динамичен вискозитет и стокс за кинематичен вискозитет.[20]
Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 г., когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
Междувременно през 1875 г. Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.
През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X Генерална конференция по мерки и теглилки определя електрическия ток като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – температура и интензитет на светлината, с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин и кандела. През 1971 г. е добавена и седма величина – количество вещество, представяна с единицата мол.
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.[22]
През май 2019 г. влизат в действие нови определения на основните единици от SI, при което от определенията отпадат позоваванията на каквито и да са материални предмети.[3]
Разпространение на системата
редактиранеСистемата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.
В България
редактиранеСъгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.
До 1990-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.
Наименования и означения на единиците
редактиранеСъгласно международните документи (Брошура SI, ISO 80000, Международен метрологичен речник[23]), единиците от SI имат наименования и означения. Наименованията на единиците могат да се записват и произнасят различно на различните езици, например: на френски: kilogramme; на английски: kilogram; на португалски: quilograma; на уелски: cilogram; на български: килограм; на гръцки: χιλιόγραμμο; на китайски: 千克; на японски: キログラム. Означенията на единиците, съгласно Брошурата SI, не са съкращения, а математически обекти (на френски: entités mathématiques; на английски: mathematical entities). Те влизат в международната научна символика на ISO 80000 и не зависят от езика, например kg фигурира в текстовете на всички езици. В международните означения на единиците се използват букви от латинската азбука, в отделни случаи – гръцки букви или специални символи.
Наименованията на единиците се подчиняват на граматическите норми на езика, в който се използват: един мол, два мола; на румънски: cinci kilograme, treizeci de kilograme. Означенията на единиците не се изменят: 1 mol, 2 mol, 5 kg, 30 kg.
Изписване на единиците
редактиране- Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата мерна единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение – литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
- Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език).
- Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
- Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.102 m2.
- Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
- Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.
- При изписване на означението на единиците за измерване, след него не се поставя точка (освен ако не е в края на изречението).[24][25]
Единици SI
редактиранеДефиниране на единица за измерване на величина
редактиранеЕдиницата за измерване на дадена величина (виж Системи единици) е единична стойност на съответната величина, приета като мярка за измерването ѝ. За една величина могат да се използват различни единици. Например:
- стойността на скоростта v може да се изрази в „метри за секунда“ и „километри за час“ като
v [в km/h] = 3,6.v [в m/s] и
v [в m/s] = 0,27777777.v [в km/h]; - мощността Р може да се изрази в единиците „ват“, „киловат“, „конска сила“ и др., като
Р [в к. с.] = 1,35962173.P [в kW] = 1359,62173.P [във W] и
P [в kW] = 0,73549875.Р [в к. с.].
Дефиниране на SI
редактиранеМеждународната система на единици SI се дефинира от стойността на 7 константи, чрез които се дефинират седемте основни единици.[3] Седемте дефиниционни константи са избрани по такъв начин, че всяка единица в SI може да се изрази чрез една от тези константи, чрез тяхно произведение или частно.
Международната система на единици SI е системата на единици, в която:
- честотата на свръхфиния преход от основното състояние на несмущаван атом на Цезий 133, ΔVCs е равна на
9 192 631 770 Hz; - скоростта на светлината във вакуум c е равна на 299 792 458 m/s;
- константата на Планк h е равна на 6,626 070 15 × 10−34 J·s;
- елементарният електричен заряд е е равен на 1,602 176 634×10−19 С;
- константата на Болцман k е равна на 1,380 649 × 10−23 J/K;
- константата на Авогадро NA е равна на 6,022 140 76 × 1023 mol-1;
- светлинната ефективност на монохроматично лъчение с честота 540 × 1012 Hz, Kcd е равна на 683 lm/W,
където единиците херц Hz, джаул J, кулон C, лумен lm и ват W са свързани с единиците секунда s, метър m, килограм kg, ампер A, келвин K, мол mol и кандела cd чрез уравненията Hz = s−1 , J = kg·m2·s−2, C = A·s, lm = cd·m2·m−2 = cd·sr (стерадиан) и W = kg·m2·s−3.
Основни единици
редактиранеВ SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.
Име | Означение | Мярка за | Определение |
---|---|---|---|
метър | m | Дължина | Единицата за дължина „метър“ се определя, като фиксираната числена стойност на скоростта на светлината във вакуум c се приема за 299 792 458, изразена в единицата m/s, където секундата се определя посредством , и се означава с „m“. |
килограм | kg | Маса | Единицата за маса „килограм“ се определя, като фиксираната числена стойност на константата на Планк h се приема за 6,626 070 15 × 10−34, изразена в единицата J s, равна на kg m2 s−1, където метърът и секундата се определят посредством c и , и се означава с „kg“. |
секунда | s | Време | Единицата за време „секунда“ се определя, като фиксираната числена стойност на честотата на трептене на цезия , честотата на свръхфиния преход от непертурбираното основно състояние на атома на цезий 133, се приема за 9 192 631 770, изразена в единицата Hz, равна на s−1, и се означава с „s“. |
ампер | A | Електрически ток | Единицата за електричен ток „ампер“ се определя, като фиксираната числена стойност на елементарния заряд e се приема за 1,602 176 634 × 10−19, изразена в единицата C, равна на A s, където секундата се определя посредством , и се означава с „А“. |
келвин | K | Термодинамична температура | Единицата за термодинамична температура „келвин“ се определя като фиксираната числена стойност на константата на Болцман k се приема за 1,380 649 × 10−23, изразена в единицата J K−1, равна на kg m2 s−2 K−1, където килограмът, метърът и секундата се определят посредством h, c и , и се означава с „К“. |
мол | mol | Количество вещество | Един мол съдържа точно 6,022 140 76 × 1023 структурни единици. Това число е фиксираната числена стойност на константата на Авогадро NA, изразена в единицата mol−1, и се нарича „число на Авогадро“. |
кандела | cd | Интензитет на светлината | Единицата за интензитет на светлина „кандела“ в определена посока се определя чрез фиксираната числена стойност на светлинната ефективност на монохроматичното излъчване с честота 540 × 1012 Hz, Kcd се приема за 683, изразена в единицата lm W−1, която е равна на cd sr W−1 или на cd sr kg-1 m−2 s3, където килограмът, метърът и секундата се определят посредством h, c и , и се означава с „cd“. |
Допълнителни и производни единици
редактиранеЕдиниците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP).
Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени комбинации имат имена.
Когато единицата има отношение към площ, което е двуизмерна величина, се ползва втората степен (квадрат), а когато е към обем, което е триизмерна величина, се ползва третата степен (куб).
Име | Означение | Мярка за | Определение |
---|---|---|---|
радиан | rad | Равнинен ъгъл | Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус. |
стерадиан | sr | Пространствен ъгъл | Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата (r2). |
Мярка за | Име | Означение | Изразяване чрез основни единици |
---|---|---|---|
Честота | херц | Hz | s−1 |
сила | нютон | N | kg·m/s 2 |
Енергия | джаул | J | N·m = kg·m2/s2 |
Мощност | ват | W | J/s = kg.m2/s3 |
Налягане, механично напрежение | паскал | Pa | N/m2 = kg/(m·s2) |
Светлинен поток | лумен | lm | cd·sr |
Осветеност | лукс | lx | cd sr/m2 |
Електрически заряд | кулон | C | A·s |
Електрически потенциал | волт | V | J/C = kg m2/A s3 |
Електрическо съпротивление | ом | Ω | V/A = kg·m2/s3·A2 |
Електрически капацитет | фарад | F | A2·s4/kg·m2 |
Магнитен поток | вебер | Wb | kg m2/s2 A |
Магнитна индукция | тесла | T | Wb/m2 = kg/s2 A |
Индуктивност | хенри | H | kg m2/s2 A2 |
Електрическа проводимост | сименс | S | Ω −1 = kg−1 m−2 s3 A2 |
Активност на радиоактивен източник | бекерел | Bq | s−1 |
Погълната доза (от йонизираща радиация) | грей | Gy | J/kg = m2/s2 |
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) | сиверт | Sv | J/kg = m2/s2 |
Извънсистемни единици
редактиранеМного мерни единици, които не са част от SI са приети да се използват съвместно с тези от SI (например ден, литър, бар), други се допускат за определени области (например милиметър живачен стълб), а за трети вид се препоръчва постепенно излизане от употреба (например конска сила).
Представки
редактиранеИзползването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.
По-големи от основната единица | Име | дека- | хекто- | кило- | мега- | гига- | тера- | пета- | екса- | сета- | йота- | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Означение | da | h | k | M | G | T | P | E | Z | Y | ||
Стойност | 100 | 101 | 102 | 103 | 106 | 109 | 1012 | 1015 | 1018 | 1021 | 1024 | |
По-малки от основната единица | Име | деци- | санти- | мили- | микро- | нано- | пико- | фемто- | ато- | септо- | йокто- | |
Означение | d | c | m | µ | n | p | f | a | z | y | ||
Стойност | 100 | 10−1 | 10−2 | 10−3 | 10−6 | 10−9 | 10−12 | 10−15 | 10−18 | 10−21 | 10−24 |
Бележки
редактиране1) Единицата за температура по Целзий „градус Целзий“ е равна на единицата „келвин“ и се определя като разликата
t = Т – Т0
между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К, и се означава с „°С“. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.
2) С количеството вещество (означава се с n) на дадена система се измерва броят на определени структурни единици. Структурната единица може да бъде атом, молекула, йон, електрон или всяка друга частица или определена група от частици.
Източници
редактиране- ↑ BIPM 2014a.
- ↑ The SI brochure(англ.) Брошурата SI на сайта на Международното бюро за мерки и теглилки
- ↑ а б в Международна система единици SI, „Брошура SI“ на BIPM, 9-о издание от 2019 г., превод на Съюза на метролозите в България.
- ↑ ISO 2009.
- ↑ Bureau International des Poids et Mesures 2006.
- ↑ Alder 2002, с. 89.
- ↑ Quinn 2012, с. xxvii.
- ↑ Wilkins 1668, с. 190 – 194.
- ↑ encyclopedia.com 2008.
- ↑ University of St Andrews, Scotland 2004.
- ↑ Tavernor 2007, с. 82.
- ↑ Bigourdan 2012, с. 176.
- ↑ Smeaton 2000, с. 125 – 134.
- ↑ а б spasslernen.de 2011.
- ↑ Malaisé 1842, с. 307 – 322.
- ↑ а б Bureau International des Poids et Mesures 2012.
- ↑ Gauss 1995.
- ↑ Tunbridge 1992, с. 42 – 46.
- ↑ Everett 1874, с. 222 – 225.
- ↑ а б Page 1975, с. 12.
- ↑ Maxwell 1873, с. 242 – 245.
- ↑ BIPM 2014b.
- ↑ www.bipm.org
- ↑ НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България
- ↑ в-к „Аз Буки“ бр. 11, 15 – 21 март 2018 г.
- ↑ Taylor 2008, с. 23.
- Цитирани източници
- Alder, Ken. The Measure of all Things—The Seven-Year-Odyssey that Transformed the World. London, Abacus, 2002. ISBN 0-349-11507-9. (на английски)
- Bigourdan, Guillaume. Le Système Métrique Des Poids Et Mesures: Son Établissement Et Sa Propagation Graduelle, Avec L'histoire Des Opérations Qui Ont Servi À Déterminer Le Mètre Et Le Kilogramme (facsimile edition). Ulan Press, 2012, [1901]. (на френски)
- The name „kilogram“ // Bureau International des Poids et Mesures, 2006. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 25 юли 2006. (на английски)
- Brief history of the SI // Bureau International des Poids et Mesures, 2012. Посетен на 12 ноември 2012. (на английски)
- Resolution 12 of the 11th meeting of the CGPM (1960) // bipm.org. Bureau International des Poids et Mesures, 2014a. Посетен на 27 януари 2014. (на английски)
- Conférence générale des poids et mesures // bipm.org. Bureau International des Poids et Mesures, 2014b. Архивиран от оригинала на 2007-04-06. Посетен на 27 януари 2014. (на английски)
- Mouton, Gabriel // Complete Dictionary of Scientific Biography. encyclopedia.com, 2008. Посетен на 30 декември 2012. (на английски)
- Everett (ed.). First Report of the Committee for the Selection and Nomenclature of Dynamical and Electrical Units // Report on the Forty-third Meeting of the British Association for the Advancement of Science held at Bradford in September 1873. British Association for the Advancement of Science, 1874. p. 222 – 225. „Special names, if short and suitable, would ... be better than the provisional designation 'C.G.S. unit of ...'.“ (на английски)
- Gauss, Carl Friedrich. The Intensity of the Earth's Magnetic Force Reduced to Absolute Measurement // 21stcenturysciencetech.com. 21stcenturysciencetech.com, 1995. Архивиран от оригинала на 2003-10-08. Посетен на 29 януари 2014. (на английски)
- ISO 80000 – 1:2009. Quantities and units -- Part 1: General // iso.org. ISO, 2009. Посетен на 27 януари 2014. (на английски)
- Malaisé, Ferdinand Malaisé. Theoretisch-practischer Unterricht im Rechnen. München, 1842. Посетен на 7 януари 2013. (на немски)
- Maxwell, J C. A treatise on electricity and magnetism. Т. 2. Oxford, Clarendon Press, 1873. Посетен на 12 май 2011. (на английски)
- Page, Chester H. et al. The International Bureau of Weights and Measures 1875 – 1975: NBS Special Publication 420. Washington, D.C., National Bureau of Standards, 20 май 1975. (на английски)
- Quinn, Terry. From artefacts to atoms: the BIPM and the search for ultimate measurement standards. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-530786-3. he [Wilkins] proposed essentially what became ... the French decimal metric system (на английски)
- Smeaton, William A. The Foundation of the Metric System in France in the 1790s: The importance of Etienne Lenoir's platinum measuring instruments // Platinum Metals Review 44 (3). Ely, Cambridgeshire, United Kingdom, 2000. p. 125 – 134. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. (на английски)
- Amtliche Maßeinheiten in Europa 1842 // spasslernen.de. spasslernen.de, 2011. Архивиран от оригинала на 2009-11-30. Посетен на 26 март 2011. (на немски)
- Tavernor, Robert. Smoot's Ear: The Measure of Humanity. Yale University Press, 2007. ISBN 978-0-300-12492-7. (на английски)
- Taylor, Barry N. et al. The International System of Units (SI). Gaithersburg, MD, National Institute of Standards and Technology, 2008. Архивиран от оригинала на 2008-01-18. Посетен на 18 юни 2008. (на английски)
- Tunbridge, Paul. Lord Kelvin, His Influence on Electrical Measurements and Units. Peter Pereginus Ltd, 1992. ISBN 0-86341-237-8. (на английски)
- Gabriel Mouton // www-history.mcs.st-andrews.ac.uk. University of St Andrews, Scotland, 2004. Посетен на 28 януари 2014. (на английски)
- Wilkins, John. VII // An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language. The Royal Society, 1668. (на английски)
Литература
редактиране- I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.
Вижте също
редактиране- Извънсистемна единица
- Други системи за измерване: Имперски единици, Обичайни единици в САЩ, система Метър-тон-секунда и Китайски единици
- Преход към метричната система
- Метрична система в САЩ
- Метрология
- UTC (Координирано универсално време)
- Представки за означаване на кратни и дробни величини
- Двоични представки – използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова информация (цифрови данни)
- Порядък на величините
Външни препратки
редактиранеОфициални
- Международно бюро за мерки и теглилки (BIMP)
- Най-важното от SI
- Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, изм. и доп. Държавен вестник бр. 46 от 19 май 2020 г.
- „Бюлетин в помощ на специалиста“, брой 1, 2020 г., Съюз на метролозите в България
Информация
- SI—Its History and Use in Science and Industry
- Nelson, Robert A., „The International System of Units Its History and Use in Science and Industry“. Via Satellite, February 2000
- Метричната система – и на Луната! ((en)) Архив на оригинала от 2010-07-11 в Wayback Machine.