Габриел Лауб
Габриел Лауб (нем. Gabriel Laub, 1928-1998) е чешко- и немскопишещ журналист от еврейски произход, политически сатирик и автор на афоризми. Роден е в Краков, в Полша, но след нахлуването на нацистките войски семейството му избягва в бившия Съветски съюз и живее известно време в Узбекистан. След Втората световна война семейството се премества в Прага, където Габриел учи журналистика и пише първите си произведения. След Пражката пролет напуска Чехословакия и се установява в Хамбург, тогавашна Федерална република Германия. От този период нататък творчеството му се развива на немски език.
- Абсурд наричаме това, което е невъзможно, но въпреки всичко се случва; а това, което е възможно, но не се случва, ние го наричам типичност.
- Археолозите изкопават от земята историята, която са закопали политиците.
- Бъдещето е времето, когато ще бъде известно цялото минало. А дотогава, докато миналото ни е известно само отчасти, ние ще е живеем в настоящето.
- Бъдещето на литературата е в афоризма. Него не могат да го екранизират.
- В изкуството могат да се смесват всякакви стилове, но в смесването трябва да има стил.
- В изкуството нещо ново може да каже само този, който е достатъно необразован, за да не знае, че всичко вече е казано.
- В системата на неговото мислене системата явно доминираше над мисленето.
- В чужбина до такава степен ми харесва всичко, че там съм си почти както у дома.
- Въображението е такова нещо, каквото мнозина просто не могат да си въобразят.
- Генерал – това е ефрейтор, когото много пъти са повишавали в звание.
- Догма – това е опит да се създаде пръчка с един край.
- Електронните мозъци ще грешат доста по-точно.
- Жената става опсана само в два случая: когато мъжът не я е задоволил и когато я е задоволил.
- Жените са по-красиви, отколкото изглеждат.
- Известен писател е този, на когото публикуват и слабите работи; знаменит – онзи, когото го хвалят за тях.
- Институцията на брака ще съществуа още дълго, стига в крайна сметка да се откаже от вмешателството си в сексуалния живот.
- Кадровият офицер и човек, когото храним в мирно време, за да може във военно да ни изпрати на фронта.
- Когато най-после той зае длъжността, на която можеше да говори всичко, което мислеше, той можеше да мисли вече само за длъжността.
- Когато хората най-накрая се обикнат истински едни други, те ще са готови на всичко заради любовта – дори и на най-големите подлости.
- Колкото по-евтин е парфюмът, толкова по-силен е мирисът.
- Колкото по-малко можем да решаваме своята съдба, толкова по-лесно решаваме чуждата.
- Компютърът има това предимство пред мозъка, че него поне го ползват.
- Консерватизмът е доста сложно явление. Някои консерватори само поради консерватизъм продължават да се именуват комунисти.
- Малките деца имат много общо с интелектуалците. Техният шум е досаден, а тяхното мълчание – подозрително.
- Мирът е…, когато стрелят някъде на друго място.
- Мъжът търпи съпружеството заради любовта си към жената. Жената търпи мъжа, заради любовта си към съпружеството.
- Мъките на ада са привилегия за вярващите.
- На всеки един мъж в живота са му необходими три жени: майка, жена и поне още една, която да го счита за мъж.
- Най-лесно от всички пишат тези автори, които имат най-малък запас от думи.
- Най-отявлените поддържници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби.
- Най-сигурен е пътят, който води за никъде.
- Най-тежката част от работата е да решиш да пристъпиш към нея.
- Нашите потомци няма в какво да ни упрекнат. Вярно е, че им оставяме един ужасен свят, но също така и средствата за неговото унищожаване.
- Не е вярно, че вестниците са ни отучили да мислим. Да не би случайно да не публикуват кръстословици?
- Ние колективно взехме решение да мислим индивидуално.
- Ние се учим цял живот, не без да броим дестте години, прекарани в училище.
- Никога не прибягвай към насилие, освен в тези случаи, когато ти си по-силният.
- Нищо не мога да направя: повече ми допада, когато момичето е голо, а не когато кралят е гол.
- Няма по-лошо от това да се влюбиш без ответна взаимност в собствената си жена.
- Обществото е изобретило три начина да се държат хората в робство: насилие, пари и свобода.
- От време на време човечеството се отклонява от логическата линия на своето развитие. И затова все още съществува.
- Полковник: човек, който може да овиква майора.
- Порядъчният човек взема рушвет само в един-единствен случай – когато му се предостави случай.
- Правдата винаги побеждава. Тъй като това, което побеждава, винаги се оказва правда.
- През ХХ век никой не може да каже, че не му е позволено да мисли. Той може да казва само каквото му е позволено.
- Реалността е разликата между това, което ни доставя удоволствие, и онова, с което сме принудени да се задоволим.
- Само изкуството си позволява да ни каже дори и това, което ние не знаем.
- Сатирата има правото да преувеличава, но отдавна вече не се ползва от това си право.
- Свободен човек е този, който в най-малка степен осъзнава своята несвобода.
- Силата на милионите е в нулите.
- Скромен може да бъде всеки човек, който има достатъчно високо мнение за себе си.
- Скромността на поетите е лъжлива – че нали и те са същите такива хора като нас.
- Ставаш възрастен, когато разбереш, че хората около тебе са страхливи, отвратителни и посредствени субекти – същите такива като тебе.
- Този, който знае една-единствена истина, е принуден често да лъже.
- Този, който не е преживял и една война, никога няма да узнае, в какво прекрасно довоенно време е живял.
- Той беше толкова могъщ и знаменит крал, че дори и до днес се разказва за него един анекдот.
- Той винаги е бил ангажиран писател. Само дето твърде често менеше ангажиментите си.
- Той е почти класик. Него почти никой не го чете.
- Той има талант да продава таланта, който няма.
- Утопист: щастливец, който не доживява до изпълнението на своите мечти.
- Фантастите са хора, които нямат достатъчно фантазия, за да проумеят реалността.
- Ценностите са абстрактни, но цените конкретни.
- Цивилизация е, когато ескимосите получават топли жилища и трябва да работят, за да си купях хладилник.
- Цинизмът на циника се състои не в това, което казва, че мисли, а в онова, което мисли.
- Цитатите са по-добри от аргументите. Цитатът може да спечели дискусия, без да обиди противника.
- Цялата власт произтича от народа. Но никога не се връща към него.
- Човек непрестанно се променя. Човечеството остава едно и също.
- Човек си има и приятели, и съвест дотогава, докато не му потрябват.
- Щастливи утописти! Те никога не доживяват до изпълнението на техните мечти.
- Външни връзки