къща

къща (български)

къща ±

ед.ч.		къ·ща
	членувано	къ·ща·та
мн.ч.		къ·щи
	членувано	къ·щи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство.
2. Прен. Жилище, квартира, дом.
3. Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.
4. Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство.
5. Прен. Предприятие.

Етимология

старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).

Превод

албански: shtëpi (sq) английски: house (en) арабски: بيت (ar)м. р. (bayt) арменски: տուն (hy) (tun) африкаанс: huis (af) баски: etxe (eu) белоруски: дом (be) гръцки: σπίτι (el) датски: hus (da) есперанто: domo (eo) естонски: maja (et) иврит: בַּיִת‎ (he) (báyit) индонезийски: rumah (id) ирландски: teach (ga) исландски: hús (is) испански: casa (es) италиански: casa (it) китайски: 房子 (zh) (fángzi) корейски: 집 (ko) (jip) латвийски: maja (lv) латински: domus (la) литовски: namas (lt)

македонски: куќа (mk) немски: Haus (de) норвежки: hus (no) персийски: خانه‎ (fa) (xâne) полски: dom (pl) португалски: casa (pt) румънски: casă (ro) руски: дом (ru) словашки: dom (sk) словенски: hiša (sl) сръбски: кућа (sr) тайландски: บ้าน (th) турски: ev (tr) унгарски: ház (hu) украински: дім (uk) фински: talo (fi) френски: maison (fr) холандски: huis (nl) хърватски: kuća (hr) чешки: dům (cs) шведски: hus (sv) японски: 家 (ja) (ie)

Синоними

• жилище, огнище, дом, домакинство, стопанство, семейство, покрив, стряха, сграда, убежище, хижа, покои
• помещение, заведение