Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Само ед. (нрав) - Съвкупност от душевни свойства; характер. Пр: Благ нрав.
  2. Само мн. (нрави) - Обичаи, традиции, обществени навици. Пр: Според нравите на съвременното общество.

Етимология

старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  NODES