работа
работа (български)
ед.ч. | ра·бо·та | |
---|---|---|
членувано | ра·бо·та·та | |
мн.ч. | ра·бо·ти | |
членувано | ра·бо·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие.
- Професия, длъжност, занятие.
- Продукт, резултат от труда; творба.
- Задача, упражнение на учащи се.
- Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености.
- Разг. Вещи, неща. Всичките му работи са тука.
- Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и други.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- труд, дейност
- занимание, занятие, поминък, професия, служба, длъжност, функция
- операция, афера
- творчество, дело, произведение, продукт, изделие
- задача, упражнение, задание, мисия
- действие, опериране, манипулация, изпълнение, задвижване, начин на управление
- дял, участие, дълг
- предприятие, проект
- отношение, интерес
- специалност, поприще
- място
- насрочена среща, покана, ангажимент
- нещо, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство
- обществено положение, статус, звание, ранг
- ръкоделие, бродерия, плетиво
- пост
- наемане на работа
- задължение, право
- занаят
- служебно учреждение, бюро
- съчинение, творба
- усилия, тежка работа
- фирма, организация
- назначение, предназначение
- ход, въртене, обръщение