работа (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие.
  2. Професия, длъжност, занятие.
  3. Продукт, резултат от труда; творба.
  4. Задача, упражнение на учащи се.
  5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености.
  6. Разг. Вещи, неща. Всичките му работи са тука.
  7. Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и други.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • немски: Arbeit (de), Werk (de), Job (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: praca (pl), sprawa (pl)
  • португалски: trabalho(pt)
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски:  (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: työ (fi)
  • френски: travail (fr), ouvrage (fr), besogne (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  NODES