смел
смел (български)
ед. ч. | м. р. | смел | |
---|---|---|---|
непълен член | сме·лия | ||
пълен член | сме·ли·ят | ||
ж. р. | сме·ла | ||
членувано | сме·ла·та | ||
ср. р. | сме·ло | ||
членувано | сме·ло·то | ||
мн. ч. | сме·ли | ||
членувано | сме·ли·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който без страх се излага на опасности.
- Който изразява, съдържа самоувереност, безстрашие.
- прен. Който не се смущава, не се стеснява.
- книж. Който излиза извън границите на приетото.
Етимология
От старобълг. смѣлъ, свързано със смея.
Фразеологични изрази
Синоними
- безстрашен, неустрашим, решителен, куражлия, храбър, мъжествен, смелчага, сърцат, дързък, дръзновен, твърд, непоколебим, героичен, юначен, войнствен, буен, безразсъден
- активен, деятелен, енергичен, предприемчив, инициативен
- самонадеян, сербез, нахален, безочлив, нагъл
- новаторски, нов, реформаторски
- склонен към приключения, авантюристичен, рискован, опасен
- упорит, издръжлив, с висок дух, траен, непреклонен, строг
- доблестен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|