Авидя
Авидя (санскрит; пали: avijjā; тибетска фонетика: ma rigpa) обикновено превеждана като „невежество“ или „заблуда“ в Будизма и Индуизма се дефинира по повече или по-малко различни начини. Авидя може да се дефинира в будистките учения като:
- Неразбиране на четирите благородни истини
- Фундаментално неразбиране на природата на реалността
- Първата от 12-те нидани или звена на взаимозависимото възникване
- Една от 3-те отрови на ума в школите на Махаяна Будизма
- Една от шестте коренни клеши
- Една от десетте самояни или окови в цикъла на живеенето в страдание
- Еквивалентна на понятието Моха в Абхидарма ученията в Теравада (това е незнание, глупост)
- Привичното възприемане на обект, субект и действие като три отделни и независими неща, а не като една неразделима цялост[1]
В контекста на 12-те нидани или зависими възниквания авидя обикновено е символизирана от човек, който е сляп или носи превръзка на очите.
Етимология
редактиранеТерминът vidyā в санскрит означава знание, мъдрост, знание на Ведите, духовно знание и мъдрост [2][3]. Представката a има смисълът на отрицание или в случая авидя означава „неспособност да се знае“, „незнание“ [3].
Източници
редактиране- ↑ Нидал, Оле. Великият Печат: безгранично пространство и радост. Възгледът Махамудра в Диамантения Път на Будизма (The Great Seal: The Mahamudra view of Diamond Way Buddhism). България, Асоциация Диамантен Път, 2004. ISBN 954-90610-3-5. с. 240.
- ↑ www.sanskritdictionary.com
- ↑ а б dictionary.tamilcube.com
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Avidyā (Buddhism) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |