Алба Лонга

Алба Лонга (на латински: Alba Longa) е древен латински град, разположен югоизточно от Рим, на западния склон на планината Алба (Албанската планина). Наречен е така (Alba Longa, на латински: Дълга Алба; Alba – бял [град], т.е. „Дълъг бял град“), тъй като се простира по протежението на планината. Според преданията, Алба Лонга е основан около 1152 г. пр.н.е. от Асканий, сина на Еней; около началото на първото хилядолетие пр.н.е. е бил център на Латинския съюз, в 7 век пр.н.е. (по времето на царуването на Тул Хостилий) е бил разрушен от римляните, жителите му са се преселили в Рим, но намиращият се в Алба Лонга храм на Юпитер Лациарис (Iuppiter Latiaris) е останал свещен център на съюза.