Армения
- Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.
Армения (на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа. Граничи с Турция на запад, Грузия на север, има общи граници с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. Официален език е арменският.[2] От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 km², от които 28 342 km² суша и 1401 km² водна площ.
| Република Армения Հայաստանի Հանրապետություն | |
| Девиз: Մեկ Ազգ, Մեկ Մշակույթ „Една нация, една култура“ | |
| Химн: Մեր Հայրենիք | |
 Местоположение на Армения | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 29 743,423 km² (на 138-о място) |
| Води | 4,71% |
| Климат | умереноконтинентален |
| Столица | Ереван |
| Най-голям град | Ереван |
| Официален език | |
| Религия | 94,8% християнство –92,5% апостолици –2,3% други християни 4,0% нерелигиозност 0,8% езидизъм 0,4% други религии |
| Демоним | арменец |
| Население (2022) | 3 000 756[1] (на 138-о място) |
| Гъстота на нас. | 98,5 души/km² |
| Градско нас. | 63,1% (на 89-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Вахагън Хачатурян |
| Министър-председател | Никол Пашинян |
| Организации | СЕ, ООН, ОИСР |
| Законодат. власт | Национално събрание |
| История | |
| Наири | 1200 г. пр.н.е. |
| Араратско царство | 840-те г. пр.н.е. |
| Ервандиди | 540 г. пр.н.е. |
| Арменско царство | 190 г. пр.н.е. |
| Демократична република Армения | 1918 – 1920 г. |
| Арменска ССР | 1922 – 1991 г. |
| Независимост | 21 септември 1991 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2023) |  58,497 млрд. щ.д.(на 115-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 19 745 щ.д. (на 81-во място) |
| БВП (ном., 2023) | 24,540 млрд. щ.д. (на 115-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 8,283 щ.д. (на 82-ро място) |
| ИЧР (2021) | 0,759 (висок) (на 85-о място) |
| Джини (2019) | 29,9 (нисък) |
| Прод. на живота | 74,9 години (на 77-о място) |
| Детска смъртност | 12,4/1000 (на 8-о място) |
| Грамотност | 99,4% (на 12-о място) |
| Валута | Арменски драм (AMD) |
| Други данни | |
| Часова зона | AMT (UTC+4) |
| Формат на датата | дд.мм.гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | AM |
| Интернет домейн | .am |
| Телефонен код | +374 |
| ITU префикс | EKA-EKZ |
| Официален сайт | www.gov.am |
| Армения в Общомедия | |
География
редактиране
Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 m н. в., а най-ниската е около 400 m. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 m.
Релеф
редактиранеРелефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 m), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан – около 1360 km² площ и дължина на бреговата линия 232 km. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.
Климат
редактиранеКлиматът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.
История
редактиране
Арменската народност се сформира между VIII и VI век пр. Хр. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Районът на езерото Ван е център на могъществото на Урарту, където арменците стават преобладаваща група. След разпадането отначало на Урарту и Асирия, а след това и на Мидия през 559 г. пр. Хр., местните арменци начело с династията Ервандуни (Оронтиди), постигнали значителна автономия при продължилото около 100 години мидийско управление, основават арменска държава през 6 век пр.н.е.. Тя възниква върху основите на урартските институции и е силно повлияна от религията, културата и обичаите на Урарту[3]:с. 16 – 19.
Управлението на Ервандуните трае от около 585 г. пр. Хр. до възхода на Арташесидите през 190 г. пр. Хр. Около 546 г. пр. Хр. цар персийският Кир II завладява Армения, но поддържа приятелски отношения с Ервандуните, като им дава свобода по отношение на политическата власт и възможност да спазват своите обичаи, стига да си плащат данъците и да изпращат арменски военни части и коне в походите му. По времето на цар Дарий обаче избухват въстания срещу персийското управление, които са жестоко потушени. Дарий назначава за сатрапи на арменските провинции представители на знатни арменски семейства. Главен административен център е Ван, друг става Еребуни. Именно от времето на Дарий датира първото писмено сведение за Армения в Бехистунския надпис.
След рухването на Ахеменидската империя под ударите на Александър Велики през 331 г. пр. Хр. династията Ервандуди извоюва суверенитет и установява първата независима арменска държава. Тогава тя се състои от три отделни района: Велика Армения (Армения Майор), Малка Армения (Армения Минор), разположена на северозапад от Ефрат и Цопк (Софена). Велика Армения обхваща основната част на историческа Армения. Велика и Малка Армения не са сред разделените земи от диадохите, което означава, че вероятно Александър не е завладял Велика Армения, макар да е назначил управители в Малка Армения, които отговаряли за събирането на данъците, но скоро арменците се разбунтували срещу тях. След смъртта на Александър земите между Ефрат и Индия са дадени на цар Селевк. По същото време Ервандуните се възползват от политическия хаос и укрепват властта си във Велика Армения и отчасти в Цопк, докато по-елинизираната Малка Армения минава под управлението на Селевкидите, на Понт или Кападокия[3]. Разпадането на империята на Селевкидите дава възможност за укрепване на Партското царство, което при царуването на Митридат I и Митридат II става доминираща сила в региона. В същото време в района се намесват и войските на Древен Рим.
Царете от династия Арташесиди утвърждават Велика Армения като независима държава през 190 г. пр.н.е., макар че тя съществува под контрола на двете големи сили: Римската република и партите. Когато съперничеството между двете се изостря и започват римско-партски войни, Арташес взема страната на Рим. След смъртта на Арташес около 160 г. пр. Хр. Армения и други селевкидски територии продължават да се оспорват между Рим и Партия до 96 г. пр. Хр., когато е сключен мир. Следва 40-годишен период на царуване на Тигран Велики от династията Арташесиди, когато Велика Армения се разширява и става една от най-могъщите държави в региона. През 114 г. император Траян завоюва Армения и я обявява за римска провинция.
Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия при Тиридат Велики (301 г.)[4][5]. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като римска провинция, докато в по-голямата източна част персите запазват властта на династията Аршакуни (Аршакиди) до 428 г. След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан (наместник на персийския шахиншах), който до VI век е избиран сред арменските високопоставени благородници нахарари.
През Ранното средновековие на обитаваните от арменци територии господстват Персия, Византия, арабите, които я завладяват през първата половина на VII. През 885 г. Армения си връща независимостта като Анийско царство под управлението на династията на Багратидите, просъществувало до 1045 г. По това време от Средна към Мала Азия настъпват селджуците и арменските владения отново се озовават ту във византийски, ту в арабски, ту в селджукски и по-късно в монголски ръце. Незавладяно остава Арменско кралство Киликия (1050 – 1375 г.), обхващащо земи, които днес се намират в югоизточна Турция. То съществува три века и взаимодейства с европейците от кръстоносните походи, докато е завладяно от мамелюците. Титлата цар на Армения преминава към владетелите на кралство Кипър, а по-късно към венецианците, но към края на XIV век Армения вече не съществува като отделна държава, а територията ѝ е отново предмет на оспорване между Османската империя и Сефевидите в Персия по време на персийско-османските войни, продължили до началото на XIX век.
През 1820 г. една част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Закавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Закавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.
Население
редактиранеАрмения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населението сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Очаква се, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.
Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.
Възрастова структура (%)
- 0 – 14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
- 15 – 64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
- 65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)
Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)
Държавно устройство
редактиранеАрмения е полупрезидентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са на възраст над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.
Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.
Административно деление
редактиранеРепублика Армения административно е разделена на 10 области, които включват градски и селски общини.
Икономика
редактиране- Парична единица: драм
- Автомобилен код: ARM
- Брутен вътрешен продукт: 11,2 милиарда щатски долара (2001)
- Ръст на промишлеността: 3,8% (2001)
- Обем на вноса: 868,6 милиона щатски долара (2001)
- Инфлация: 3,1% (2000)
Култура
редактиранеСведения за литературни дейности по арменските земи се срещат от през 401 г. пр. Хр.
Литература
редактиранеХристиянската арменска литература започва около 406 г. с изобретяването на арменската азбука от Mesrop с цел превод на библейските книги в арменски.
Арменски литературни класици
редактиране- Атом Яраниан Сиаманто
- Акоп Паранян
- Ваган Текеян
- Йоанес Йоанасян
- Левон Шант
- Григор Зохраб
- Рупен Зартарян
Образование
редактиране
Държавният университет в Ереван е основан през 1919 година. През Средновековието на територията на Армения са съществували университетите: Анийски (XI век), Гладзорски (XIII век), Татевски (XIV век), Санаинска академия (XII век), където, наред с богословие, са се преподавали и светски дисциплини: история, философия, граматика, математика, медицина, музика. През 1051 г. поборникът на арменското Възраждане Григор Магистрос превежда на арменски език геометрията на Евклид.
Личности
редактиранеДруги
редактиранеГраници
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ ec.europa.eu
- ↑ Конституция на Република Армения, чл. 12 Архив на оригинала от 2012-05-22 в Wayback Machine..
- ↑ а б Паяслиян, Симон. История на Армения от наченките до наши дни. София, Рива, 2011. ISBN 978-954-320-348-2. с. 261.
- ↑ Armenian Apostolic Church // Encyclopedia Britannica. Посетен на 10 март 2021. (на английски)
- ↑ Большая советская энциклопедия, Аршакиды армянские