Атропин
Атропинът е алкалоид, изолиран през 1833 година, но структурата му е установена през XX век. Може да бъде получен синтетично, но значително по-евтино е извличането му от растенията, които го съдържат. Използва се като противоотрова – антидот.[2]
| Атропин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₇H₂₃NO₃ |
| Моларна маса | 289,4 u[1] |
| Идентификатори | |
| DrugBank | DB00572 |
| MeSH | D001285 |
| ChEBI | 16684 |
| ATC | A03BA01 |
| UNII | 7C0697DR9I |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Атропин в Общомедия | |
Атропинът предизвиква делириум в доза 10 – 15 mg, приемането на повече от 100 mg може да доведе до смърт.
Основният ефект на алкалоидите, който се цени в медицината, е в техните спазмолитични свойства, т.е. в това, че те потискат тонуса на гладката мускулатура. Това отдавна се използва за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, бъбреците, жлъчката и т.н. Атропинът се използва при изследвания на очите поради способността му силно да разширява зеницата.
Атропинът, въпреки че не е съвременен антидот, се използва като действена противоотрова и за лечение при отравяния с холиномиметични и антихолинестеразни вещества, включително и с бойни отровни вещества (БОВ) – фосфороорганични съединения и нервнопаралитични вещества (табун, зарин, зоман и VX).