Тази статия е за водоизточниците край свещени места. За парка край Стара Загора вижте Аязмото.

Аязмо (от гръцки: αγίασμα – „осветен“) е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир – в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н.

Исторически на водоизточниците е придаван свещен статут още в предхристиянската езическа епоха – християнството просто наследява тази традиция, като ѝ придава свой смисъл.

В езическата епоха водата в аязмото се почита. Вярва се, че водата е лековита, чудотворна и се използва за тайнства в познатите ключови позиции на планетата и звездното небе. Всяко аязмо си има пазители. Първият е Светията покровител, чието име и носи. Другия е този, който се грижи за него - да бъде чисто и не само, грижи се за това извора да продължава да бъде свещен - светъл, от светлината. Старата дума е святъ.

Следните места в България имат запазено аязмо:

в Странджа планина - с. Кости, с Българи, с. Бродилово, Местност Голямата аязма във Влахов дол

Водата от аязмото се смята за лековита, чудотворна, използва се, след като е осветена, в християнските ритуали. В миналото с такава вода са запълвани т. нар. баптистерии, където се е извършвало тайнството кръщение.

Следните български манастири имат аязмо:

В езичеството водата в аязмото се почита. Вярва се, че е лековита и се използва за тайнства в познатите ключови позиции на планетата и звездното небе. Всяко аязмо си има пазител. Първият е СветиятаСледните български манастири имат аязмо:

Вижте също

редактиране
  NODES