Уикипедия

Брегово

град в община Брегово, обл. Видин
Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брѐгово (изписване до 1945 година: Брѣгово) е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2146 души по настоящ адрес и 2258 души по постоянен адрес.

Брегово
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г.
България
44.1513° с. ш. 22.6393° и. д.
Брегово
Област Видин
44.1513° с. ш. 22.6393° и. д.
Брегово
Общи данни
Население2146 души[1] (15 март 2024 г.)
54,1 души/km²
Землище39,676 km²
Надм. височина56 m
Пощ. код3790
Тел. код09312
МПС кодВН
ЕКАТТЕ06224
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   – кмет		Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
пл. „Централен“ 1
тел.641, 627, факс: 2433
Уебсайтwww.vidin.government.bg/094/60-16-16/Bregovo.html
Брегово в Общомедия

География

редактиране

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Намира се на 26 km от областния център Видин, на 84 km от Лом и на 223 km от столицата София.

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

Местности

редактиране

В землището на град Брегово са разположени 18 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф
  • Кот

История

редактиране

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

Селището се споменава от Феликс Каниц във връзка със сражението при Велики Извор, като авторът сочи, че в Брегово работят църква и училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в селото се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[4]

През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем души на смърт.[5]

В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[6]

Население

редактиране

Населението[7] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски език, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

Численост на населението според преброяванията през годините:[8]

Година на
преброяване		Численост
19347229
19466920
19566540
19655999
19755525
19853935
19923554
20013111
20112527
20211794

Етническият състав включва 2300 българи и 125 цигани.[9]

Религии

редактиране
 
„Успение на Пресвета Богородица“ от 1855 г.

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

Политика

редактиране
  • 2019 – Илиян Бърсанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 216 гласа срещу Милчо Лалов (БСП).
  • 2015 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2011 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2007 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
  • 2003 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 54% срещу Венизел Тропоцелов (НДСВ).
  • 1999 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 58% срещу Александър Попов (ОДС – СДС, Народен съюз, БСДС).
  • 1995 – Александър Фирков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Вилим Томов (Коалиция СДС, Народен съюз).

Настоящ заместник-кмет е Кремена Гогорицова.

Икономика

редактиране

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.

Обществени институции

редактиране
  •  
    Полицейски участък Брегово
  •  
    На път за Сърбия

Забележителности

редактиране

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

Театри

редактиране
  •  
    Самодейният състав в Сърбия
  •  
    Гергьовден
  •  
    На гости в Сърбия

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Димитър Карчев, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър с ръководител Христо Христов.

Музеи

редактиране

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събития

редактиране

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.

Личности

редактиране

Кухня

редактиране
  • сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
  • летен таратор
  • прясна лютеница

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  4. ↑ Груев 2009, с. 114 – 116, 206.
  5. ↑ Груев 2009, с. 237 – 238.
  6. ↑ Груев 2009, с. 114 – 116.
  7. ↑ Справка за населението на гр. Брегово, общ. Брегово, обл. Видин
  8. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  9. ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брегово&oldid=12237933“.
  NODES