Уикипедия

Вулва

външни полови органи на жената

Вулвата (на латински: vulva) е съвкупност от първичните външни полови органи на жената.[1][2] В повечето случаи се имат предвид въпросните органи при човешки същества, но вулвата присъства като част от половата система на всички бозайници.

Вулва
lang=bg
Латински vulva
Атлас вулва
Артерия Вътрешна срамна артерия
Вена Вътрешна срамна вена
Нерв Срамен нерв
Лимфа Superficial inguinal lymph nodes
Прекурсор Genital tubercle, urogenital folds
MeSH Vulva
Elsevier Vulva
Вулва в Общомедия

При хората, вулвата включва срамното възвишение, срамните устни, клитора, преддверните луковици, влагалищното преддверие, бартолиновите и скениевите жлези, пикочния и вагиналния отвор.[3][4] Други характеристики на вулвата са срамната цепка, мастните жлези, урогениталния триъгълник (предната част на перинеума) и срамното окосмяване.

Тъй като вулвата представлява вход към матката, двойният слой на защита се осигурява от гънките на външните и вътрешните срамни устни. Вулвата може да бъде засегната от много заболявания, които често могат да доведат до сърбеж, но вулвовагиналните здравни мерки могат да предотвратят много от тях.[2]

Анатомия

редактиране

Устройство на вулвата

редактиране
 
Устройство на вулвата:
1 – препуциум на клитора
2 – клиторна главичка
3 – пикочен отвор
4 – вагинален отвор
5 – големи срамни устни
6 – малки срамни устни
7 – анус (не е част от вулвата)

Вулвата представлява външно вертикално отваряне на гениталния тракт, разположено точно под ануса. Има диаметър по-голям от този на влагалището[5] и включва следните анатомични структури: срамно възвишение, големи и малки срамни устни, клитор, влагалищно преддверие и преддверни луковици.

Срамно възвишение

Срамното възвишение (mons pubis) се намира в предната част на вулвата, пред лонното съчленение (symphysis pubica) и е формирано в резултат от натрупване на подкожна мека мастна тъкан, покриваща срамната кост. На дебелина то достига до около 2 – 3 cm, а при по-пълни жени и повече. Мастната тъкан е чувствителна към женския полов хормон естроген, и това води до различна големина на срамното възвишение по време на пубертета при различните момичета.[6][7] Обикновено след пубертета кожата на срамното възвишение се покрива с косми, като се оформя така наречения „окосмен триъгълник“.

При навлизането в менопауза, с намаляването на естрогена в тялото на жената, размерът на срамното възвишение също намалява.[8]

Големи срамни устни

В долната си част срамното възвишение се разделя на две кожни гънки съдържащи мастна тъкан, наречени големи срамни устни (labium majus pudendi), а пукнатината, която се образува между тях се нарича срамна цепнатина (rima pudendi). Големите срамни устни защитават и предпазват от външни наранявания другите, по-деликатни женски полови органи, които са част от структурата на вулвата. Покрити са с нежна кожа, съдържаща косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези.[9] Нейният цвят обикновено е в близост до общия цвят на кожата на жената, но се срещат и изключения.[10] По вътрешната им повърхност кожата е неокосмена, нежна и розова или леко кафява. Краищата на двете големи срамни устни са свързани помежду си чрез две кожни гънки – отпред, чрез т. нар. предна комисура (commissura labiorum anterior), а отзад – чрез задна комисура (commissura labiorum posterior), която е разположена преди перинеума, на около 3 cm пред ануса.

Основната тъкан на големите срамни устни е продължение на подкожната тъкан на срамното възвишение и се състои от съединителна тъкан със силно отлагане на тлъстините в нея. Тя е богато снабдена на кръвоносни и лимфни съдове.

Малки срамни устни

Под големите срамни устни и навътре са разположени други две нежни кожни гънки, наречени малки срамни устни (labium minus pudendi). Между тях и големите срамни устни се разполага браздичка. В предния си горен дял, малките срамни устни се разделят на две, като в долния си край отново се съединяват една с друга. Назад малките устни постепенно изтъняват и напълно се сливат с вътрешната повърхност на големите срамни устни.

Кожата на малките срамни устни е богата на мастни жлези, тя е много нежна и прилича на лигава ципа. Понякога малките срамни устни са много силно развити и се издават навън, като изпъкват над големите.

Клитор

В предната горна част на вулвата, на мястото където се срещат срамните устни се намира клитора (clitoris). Той се състои от две крачета (crura clitoridis), които се прикрепват към долните клонове на срамната кост. Напред те срастват и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis), в края на което се намира неговата главичка (glans clitoridis). Последната е покрита отгоре от фасция (fascia clitoridis) и с нежна кожна гънка – клиторна качулка (preputium clitoridis). Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват тънка с размер 3 – 5 mm напречна гънка на кожата, наречена клиторна юздичка (frenulum clitoridis).

 

 

Главичката на клитора и малките срамни устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват силно чувствителни ерогенни зони.

Влагалищно преддверие

Пространството между задната комисура, големите и малките срамни устни се нарича влагалищно преддверие (vestibulum vaginae). В него най-напред се разполага клиторът, зад него – отвора на пикочния канал (ostium urethrae externum) и най-отзад – вагиналния отвор (ostium vaginae), който може да е частично покрит с мембрана, наречена девствена ципа (hymen vaginae). Тя представлява граница между външните и вътрешните полови органи и обикновено се разкъсва при първия полов контакт, но има и случаи в които това може да се случи при различни други условия, като например заболяване, нараняване, медицински преглед, мастурбация или физически упражнения.[11][12]

Встрани от входа на влагалището, в улея между девствената ципа и корена на малките срамни устни се отварят изходните канали на бартолиновите жлези (glandulae vestibulares majores).[13] Също така в лигавицата на преддверието се намират множество малки слузни жлези, наречени скениеви жлези (glandulae vestibulares minores).[14]

Преддверни луковици

От двете страни на влагалищното преддверие, в малките срамни устни се разполагат преддверните луковици (bulbi vestibuli). Те са свързани помежду си чрез една междинна част, разположена в пространството между клитора и външния отвор на пикочния канал. Изградени са от венозни сплетения, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. При възбуда те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.

Мускулна тъкан

редактиране
 
Мускули изграждащи вулвата

Тазовите мускули помагат за поддържането на структурите на вулвата.[4] Пубичният кокцигеален мускул (m. pubococcygeus), който е част от аналния повдигач (m. levator ani) частично пристяга вагиналното отваряне.[15] Други мускули, които поддържат вулвата са булбоспонгиозния мускул (m. bulbospongiosus) и седалищно-кавернозния мускул (m. ischiocavernosus), които са част от урогениталния триъгълник (trigonum urogenitale).[16]

Кръвоснабдяване

редактиране

Кръвоснабдяването на вулвата се осъществява от клоновете на три полови артерии – вътрешната срамна артерия (a. pudenda interna), повърхностната външна срамна артерия (a. pudenda externa superficialis) и дълбоката външна срамна артерия (a. pudenda externa profunda).

Венозният отток се осъществява през венозното сплетение на преддверните луковици. От тях изхождат венозни съдове, които се насочват към вътрешната срамна вена (v. pudenda interna) и долната вена на правото черво (v. rectalis inferior). Кръвта от клитора се оттича по гръбната вена (v. dorsalis) и дълбоката клиторна вена (v. profunda clitoridis), които се вливат във вътрешната срамна вена.

Лимфният отток се извършва по верига от повърхностни слабинни лимфни възли (nodi inguinales superficiales), разположени по протежение на кръвоносните съдове.[4][16]

Инервация

редактиране

Инервацията на вулвата е вегетативна и сетивна.

Форма и размери

редактиране

Размерът, формата и цветът на вулвата и нейните различни части може да варира много при различните жени. При някои от тях цветът може да бъде светлорозов, при други – розовочервен, а при трети – тъмнокафяв до черен.[18]

Според различни изследвания, големите лабии могат да имат дължина от 4 до 11,5 cm, като размерът ще намалява с възрастта. При повечето жени малките лабии са или колкото големите по размер, или се подават извън тях с до 10 cm. Също така често се случва да има разлика между техните леви и десни половини.[19]

Всичко това показва, че значителните вариации в лабиалния размер между едната страна и другата, както и между различните жени, са напълно нормални и по никакъв начин не трябва да се тълкуват като анормални или като причина за наличие на хипертрофия.[20] Въпреки това, видът на вагината е причина за притеснение и дискомфорт за много жени, смятайки, че тяхната вулва не е „нормална“.

Многообразието на външните полови органи е голямо и не трябва да се прибързва с прибягването до естетичната хирургия, само заради някакви малки различия. Важно е обаче да се следи за промяната в цвета им, понеже това може да е знак за инфекция или друго злокачествено заболяване.

Етапи на развитие

редактиране

Ембрионално развитие

редактиране
 
Различни фази от развитието на гениталиите при жената (отдясно).

До осмата седмица развитието на външната генитална област е еднакво при мъжките и женските ембриони.[21] С навлизането в третия месец на плода започват да се развиват големите и малките срамни устни.

Детство

редактиране

При раждането, вулвата на новороденото бебе може да е подута или доста по-голяма, в резултат на това, че чрез плацентата детето е било изложено на високите нива на хормоните на майката. В рамките на много кратък период тези хормони се изчерпват и вулвата се свива по размер. От една годинка до навлизането в пубертета вулвата не търпи промени във външния си вид, освен че нараства пропорционално на останалата част от тялото.

Полова зрялост

редактиране
  Основна статия: Полова зрялост
 
С пубертета вътрешните лабии се увеличават по размер и често се подават извън големите.

Началото на пубертета води до редица промени. Структурата на вулвата става пропорционално по-голяма и може да стане по-изразена. Големите срамни устни започват да се развиват, а оцветяването може да се промени. Пубисът се разширява, избутвайки предната част на големите лабии далеч от срамната кост, като степента до която това ще се случи зависи от различните нива на телесните мазнини. Малките срамни устни могат да станат по-видни и също да претърпят промени в цвета.

Започва да се появява срамно окосмяване, най-напред по големите срамни устни, по-късно се разпространява по срамното възвишение, а понякога се прехвърля по вътрешната част на бедрата и перинеума.[22] Структурата на космите и степента на покритие е различна и варира значително при различните жени.

При момичетата в детско-юношеска възраст вулвата се издава по-напред, отколкото при възрастните.

Менопауза

редактиране
  Основна статия: Менопауза

По време на менопаузата, нивата на хормоните намаляват, а репродуктивните тъкани, които са чувствителни към тези хормони се свиват по размер. След менопаузата пубисът, срамните устни и клитора намаляват своите пропорции. Това е състояние, наречено „вулварна атрофия“, а намаляването на естроген може да причини бледа, сърбяща или възпалена кожа.[23]

Функция и физиология

редактиране

Външните органи, които изграждат вулвата са богато кръвоснабдени и съставени от множество нерви, които при правилно стимулиране могат да доведат до полова възбуда. Като цяло физиологичните промени на вулвата се появяват главно преди и по време на полов акт, както и по време на раждане.

Секрети

редактиране

Вулвата се свързва с няколко различни секреции, включително урина, пот, мензис, себум, секрет от бартолиновите жлези и други секрети отделяни от стената на влагалището. Тези секрети съдържат смес от химикали, включително пиридин, сквален, урея, оцетна киселина, млечна киселина, комплексни алкохоли, гликоли, кетони и алдехиди. По време на полова възбуда отделянето на част от тези секрети се увеличава.

Комбинацията от себум, мъртви клетки, някои естествено срещани бактерии и влага образуват в гениталиите бяло вещество, наречено смегма. При хората, в частност жените, тя се отлага около клитора и срамните устни, но също така се среща и при други бозайници.[24]

При някои жени се произвеждат алифатни киселини, които други видове примати произвеждат като сексуално-обонятелни сигнали. Изследователите често ги наричат „човешки феромони“. Тези киселини се произвеждат от естествените бактерии, които се намират по кожата. Киселинното съдържание варира в зависимост от менструалния цикъл, като се повишава един ден след менструацията и достига връх в средата на цикъла непосредствено преди овулацията.

Сексуална възбуда

редактиране
  Основна статия: Сексуална възбуда
 
Вулва преди и след полова възбуда.

Сексуалната възбуда води до редица физически промени във вулвата и може да бъде разделена на 4 фази – възбуда, плато, оргазъм и отпускане:

  • възбуда – по време на нея се случва т. нар. вагинално смазване или подмокряне. Навлажняването се получава от вътре на вън и облива силно васкуларизираната вулва, като през този етап клитора и малките срамни устни увеличават размера си, поради високото кръвоснабдяване в тази зона.[4][21]
  • плато – повишава се вазоконгестията във вагината, поради което тя набъбва, намалявайки размера на вагиналния отвор с около 30%. Същевременно влагалищното дъно се издува като балон – там контактът и дразнението намаляват значително. Бартолиновите жлези започват да отделят секрет, подпомагащ проникването. Клиторът става все по-изправен, а главичката се придвижва към срамната кост, като се скрива от качулката. Срамните устни стават значително по-дебели, като малките лабии се увеличават от 2 до 6 пъти. Малките лабии понякога се променят значително и по цвят – от розово до червено при жени които не са раждали, или от червено до тъмночервено за такива които са раждали.
  • оргазъм – непосредствено преди него, клиторът става изключително наситен с кръв, карайки главичката да се прибере в клиторната качулка. Появяват се ритмични мускулни контракции във външната третина на влагалището, както и в матката и ануса. Оргазмът може да има една или няколко контракции в зависимост от неговата интензивност, като всяка следваща е по-слаба и по-случайна. Той може да бъде придружен от женска еякулация, при която се изхвърля течност от скениевите жлези или от пикочния мехур през уретрата. Ако не е имало оргазъм насъбраната кръв започва да се разсейва постепенно, макар и с много по-бавна скорост.
  • отпускане – влагалището и неговия отвор се връщат към нормалното си спокойно състояние, а останалата част от вулвата се връща в нормален размер, позиция и цвят.

Бременност и раждане

редактиране
 
Вулва на бременна жена
  Основни статии: Бременност и Раждане

В последната третина на бременността, в резултат от повишеното отделяне на меланоцит-стимулиращия хормон, при много от жените се увеличава пигментацията на бялата линия (linea alba), ареолата около зърната и вулвата.[25] Тези промени са сред признаците на евентуална бременност. Освен това в областта на вулвата може да се появи подуване и разширени вени, дължащо се на флуидацията на вените в таза.[26][27]

Областта на вулвата е изложена на риск от травма по време на раждане.[28]

При раждане влагалището и вулвата трябва да се разтегнат за да поемат главата на бебето (приблизително около 9 – 10 cm). Това може да доведе до сълзене на вагиналния отвор, срамните устни и клитора („перинеални сълзи“).[29]

За да се улесни раждането и да се ограничи разкъсването, понякога се извършва епизиотомия (превантивно хирургично разрязване на перинеума). Перинеалното разкъсване или разрязване оставя белези.

Няма предимства от избръсването на срамните косми преди раждане. Честотата на усложнения по време на раждане остава непроменена, независимо от това дали жените са имали или нямали окосмяване.[30][31]

След раждането хормоналният баланс в тялото се променя, предизвиквайки свиване на тъканите и възвръщане на първоначалната им форма, структура и големина. На женските гениталии са нужни от 4 до 6 седмици, за да се върнат към предишното си състояние след всички изменения, които са претърпели по времето на бременността.

Общество и култура

редактиране

Като цяло и междукултурно вулвата е свързана с биологичните функции на сексуалността и раждането. Обществените нагласи към вулвата обаче се различават в някои случаи значително между различните културни среди и исторически епохи.

В различните култури съществуват табута по отношение на вулвата, които например ограничават излагането ѝ на публични места, в изобразителното изкуство, както и дискутирането ѝ. Нагласите варират от пълно табу, свързано с грях или отвращение, възприемане като съвсем нормална част от тялото, до символ на плодородието и произхода на живота, свързани с поклонение и идолизиране.[32]

Изкуство

редактиране
 
„Голата Маха“ от Франсиско Гоя, 1800 – 1803 г.

Влагалището и вулвата са били изобразявани в изкуството от праисторията до ерата на съвременното изкуство на XXI век. Различни форми на изобразителното изкуство представят женските гениталии двуизмерно (чрез картини) или триизмерно (чрез статуетки).

Още преди 35 хил. години хората са изваяли керамични фигури на богинята Венера с малки глави и ясно изразени или силно преувеличени корем, бедра, гърди или вулва.

В пещерата Чуфин, разположена в град Риклонес (Кантабрия, Испания), е открито праисторическо скално изкуство, за което се предполага, че може да бъде изображение на вулва. Пещерата е обитавана в различни периоди, като най-старият е около 20 хил. години.

Шила-на-гиг са фигуративни резби на голи жени от XI и XII век, с преувеличена вулва. Те са архитектурни гротески, открити в църкви, замъци и други сгради, особено в Ирландия и Великобритания, понякога заедно с мъжки фигурки.

 
„Произходът на света“, маслена живопис на Гюстав Курбе, 1866 г.

Всички известни художници и скулптори от XIV до XIX век, изобразяващи голи тела, включително Пизанело, Рафаело, Тициан и Джамболоня, преминавайки през Петер Паул Рубенс и дори художници от френското изкуство като Жан Огюст Доминик Енгър и Жан-Леон Жером, както и Едгар Дега и Пиер-Огюст Реноар, въпреки че показват срамното възвишение на жената, пропускат други анатомични подробности.[33]

Изключение са немскоговорещи и холандски художници, като Ян ван Ейк, Лукас Кранах Млади, Ханс Балдунг, Мабюз и Албрехт Дюрер, които представят голи тела чрез живопис, графика и скулптура (особено под формата на миниатюри от дърво и слонова кост), показвайки срамната цепка и окосмяването на вулвата.[33]

През 1866 г. Гюстав Курбе рисува картина на гола жена, изобразяваща женските гениталии, озаглавена „Произходът на света“. Макар че тази картина е едно от най-старите произведения с подробно представяне на вулвата поради късното ѝ публикуване няма влияние върху съвременното изкуство.

През XX и XXI век художници като Ники де Сен Фале, Жан Тингели, Мегуми Игараши и Аниш Капур създават творби, изобразяващи влагалището или вулвата. Други творци отричат, че техните творби са сексуални, въпреки че критиците ги възприемат като такива, като например картините на цветя на Джорджия О'Кийф.

В някои случаи изкуството на вулвата привлича спорове и води до правни въпроси или официална цензура, свързани с разбирането за неприличие.

Цензуриране

редактиране
  Основна статия: Цензура
 
„Изгонването на Адам и Ева от рая“, фреска на Мазачо (Флоренция, Италия), рисувана през 1425 г., променена през 1680 г. (отляво) и възстановена през 1980 г. (отдясно).

Голяма част от платната на картинни творби са били цензурирани, чрез добавяне на листа или парчета плат към оригиналните произведения, за да покрият откритата голота в областта на гениталиите. Листата върху един от стенописите на Мазачо – „Изгонването на Адам и Ева от рая“, са добавени три века след неговото създаване, най-вероятно по искане на Козимо III Медичи в края на XVII век. При реставрирането на картината през 80-те години, когато същата е напълно възстановена и почистена, смокиновите листа са отстранени.[34]

 
Запушената срамна цепнатина в бронзовата статуя на богинята Диана от Жан Антоан Удон, Лувъра.

Много скулптори и художници са избрали да не показват гениталиите в произведенията си, дори и в случаите в които творбите им представляват голи жени. Вулвата е била игнорирана и дори запушвана впоследствие, какъвто е случаят с бронзовата статуя на богинята Диана от Жан Антоан Удон, изложена в Лувъра. Този акт на вандализъм е бил извършен от същите тези хора, които са били отговорни за гарантиране на правилното опазване на статуята.

„ Цепнатината на вулвата беше затворена със серия от шест бронзови пръчки, вероятно резбовани и вкарани в отвори, пробити в материала, след което изковани на повърхността. “

Гилем Шерф в едно от изданията на музея, посветено на тази творба[35]

Вулвата често е била изобразявана без срамно окосмяване, независимо от това дали то е било видимо или не в позата в която е била показвана жената. В днешно време, японските художници на аниме и хентай порнографии често показват женските персонажи без вулва, за да се съобразят с цензурата.

През 2013 г. Филип Вернер издава фото-книга озаглавена „101 вагини“, която съдържа черно-бели снимки на 101 вулви, заснети по непровокативен начин, заедно с придружаваща история или съобщение, написано от всяка жена за нейната вулва. Фотографиите и историите на книгата са изложени пет пъти в Австралия през 2013 г., а турнето в САЩ и Канада през 2014 г. се провежда на шест места.[36][37] По време на фестивала за изкуства и култура „The Sydney Fringe“ в Сидни, изложбата е посетена от полицията в отговор на оплакване, че „снимките са видими от улицата“, в резултат на което изображенията трябваше да бъдат цензурирани.[38][39][40]

Операционни и козметични промени

редактиране

Обезкосмяване

редактиране
  Основна статия: Обезкосмяване
 
Естествено окосмена вулва.
 
Обезкосмена женска вулва.

Отношението към окосмяването на вулвата е много различно. Например, в някои региони на света срамното окосмяване се възприема като красиво, докато в други култури същото се счита за нехигиенично и отблъскващо. В съвременната западна култура отстраняването на срамните косми е въведено през 1990-те години и оттогава е станало установена част от грижите за тялото.[41][42] Жените обезкосмяват вулвите си частично или изцяло, чрез отстраняване само на космите над кожата (депилация) или чрез отстраняване на всичките косми (епилация).

Според проучване от 2009 г. в Германия, бръсненето на гениталната област е широко разпространено във възрастовата група от 18 до 25 години при 69,7% от жените.[43] През 2016 г. Американската медицинска асоциация публикува проучване, според което 84% от анкетираните жени извършват козметични грижи на вулвата, като 64% от тях премахват изцяло срамното си окосмяване.[44][45]

Промените в стила и модата на облеклото, особено след появата на високо изрязаните бански костюми, доведоха също и до промяна в стила на срамното окосмяване и вулвата.[46] Жените, които искаха да носят подобно облекло, за да избегнат излагането на срамното окосмяване трябваше да премахнат космите от двете страни на срамния триъгълник. Практиката за премахване на по-голяма част от срамното окосмяване продължава с популярността и модата на още по-малки бански костюми, като например стринг-бикините, които разкриват почти изцяло задните части на жената.

Отстраняването на космите от вулвата е сравнително скорошно явление в Съединените щати, Канада и Западна Европа и се извършва обикновено чрез восъчни ленти за епилация (кола маска), но е било широко разпространено в продължение на векове в много източноевропейски и близкоизточни култури.

Френската кола маска оставя малко косъмчета от двете страни на лабиите или лента директно над тях по линията на срамната цепнатина, наречена „лента за кацане“.

Преподаването на исляма включва мюсюлманска хигиенна юриспруденция, чиято практика е премахване на срамното окосмяване.[47]

Жените, които се бръснат, без да следват естествената посока на растеж на космите, са по-податливи на кожни инфекции.

Пиърсинг

редактиране
  Основна статия: Генитален пиърсинг
 
Генитален пиърсинг на клитора, малките и големите срамни устни.

Няколко вида пиърсинги могат да се направят в гениталната област на жената, като някои от най-известните са „Кристина“, „Нефертити“, „Фуршет“ и „Лабиа“.

Гениталните пиърсинги обикновено се извършват с естетическа цел, но някои видове (като например пиърсингът на клитора), могат да осигурят допълнително стимулиране на единия или и на двамата партньори по време на секс. Макар че те са често срещани в традиционните култури, интимните пиърсинги са сравнително скорошна тенденция в западните общества.[48][49][50]

Възпалението, сълзите и кървенето са сред най-често срещаните проблеми при пиърсинга в гениталната област на жената. Също така не са необичайни алергии, образуване на белези (келоиди) и образуване на грануломи като реакция от чуждото тяло.[51][52]

Гениталният пиърсинг на срамните устни може да увеличи техният размер или асиметрия, поради тежестта на орнаментите.

Татуировки

редактиране
  Основна статия: Татуировка
 
Татуирана пубисна област в комбинация с надклиторен пиърсинг.

Въпреки че популярността на татуировките се покачва като цяло, особено на запад и сред по-младите, тези в областта на вулвата са все още относително редки. Някои от вероятните причини за това са, че гениталната област е чувствителна, в повечето случаи не се вижда публично и понякога е окосмена. Също така някои татуисти отказват да поставят татуировки в тази област поради различни причини.[53]

Има много причини, поради които една жена може да избере да татуира пубисната си област или външните срамни устни. Често изборът е декоративен и има за цел да подобри външния вид на гениталиите или да създаде други изображения, като цветя, лица и животни.[54] Някои силно татуирани жени често избират да татуират и гениталиите си, за да завършат рисунката, обхващаща по-голямата част от тялото им.[55]

Татуировките в тази област са свързани с редица рискове за здравето, могат да доведат до кървене, болки, алергии, възпаления, като лишеи, струпеи, гной и келоиди, а в случаите когато липсва асептично оборудване може да възникнат инфекции, като псориазис, витилиго, ХИВ или Хепатит B. Мастилата, които се използват при татуиране може също да бъдат опасни, тъй като в някои случаи те са промишлени бои, които могат да са токсични и дори канцерогенни.[56][57]

Други

редактиране

Размерът на лабиите е различен при различните жени. При някои малките лабии са почти незабележими, докато при други те могат да бъдат месести и да изпъкват над големите лабии. Изкуството и порнографията могат да повлияят на възгледите на жената за това как трябва да изглеждат нейните гениталии, понеже повечето модели имат малки или несъществуващо малки срамни устни, а изображенията често са манипулирани дигитално и не изобразяват пълната гама от естествени вариации на вулвата.[18][58]

 
Резултат от лабиопластика.

Благодарение на това, че вулвата често се изобразява без изпъкналост на малките срамни устни, се наблюдава нарастване на популярността на лабиопластиката. С подобна процедура може да се свие цепнатината между големите лабии, чрез намаляване на размера на малките лабии и обвивката на клитора, или чрез инжектиране на мазнини по вътрешната страна на големите лабии.[59] До такава хирургическа намеса прибягват жени най-вече поради хигиенични и естетически причини, в случаите когато смятат че вътрешните им срамни устни са прекалено големи, и по-рядко от медицинска необходимост, като например проблеми при колоездене или каране.[59][60][61]

В няколко страни от Африка и Азия външните женски гениталии рутинно се преправят или отстраняват поради различни причини, като традиция, хигиена или естетика. За целта се извършват различни процедури, като клитордектомия или така нареченото „фараонно обрязване“, при което вътрешните и външните лабии се премахват, а вулвата се зашива.[62][63] При такива интервенции често възникват проблеми, причинени от високия риск от инфекция при често нехигиеничните и лоши условия на работа. Подобни процедури са забранени по целия свят, дори там, където тази практика е широко разпространена.[64]

Заболявания

редактиране

Органите и тъканите на човешката вулва могат да се заразят с различни патогени или паразити. Нейната обвивка може да бъде засегната от различни кожни заболявания, като псориазис, пемфигус и плоски лишеи. Повечето инфекции на вулвата са със смесен произход. Те се причиняват от стрептококова или стафилококова микрофлора.

Бръсненето на вулвата увеличава риска от заразяване при полово предавани вирусни инфекции.[65] Вулвовагиналните здравни мерки могат да помогнат за предотвратяване на много разстройства.[66]

Инфекции

редактиране
 
Гноен секрет при гонорея.
 
Генитална брадавица на вулва.

Острите и хроничните инфекции са сред най-честите заболявания на вулвата. Ако тези инфекции или възпаления засягат само външните гениталии, те се наричат ​​вулвит. Вулвитът може да бъде причинен от различни фактори, но най-често се диагностицира при пациенти с неблагоприятен фонов процес, имащи хормонални или ендокринни нарушения, като диабет, затлъстяване, нарушение на щитовидната жлеза и пр. Често алергичен вулвит се среща при жени с хронични алергични заболявания, като бронхиална астма, дерматит, хронична екзема, полиноза и т.н. Други причини за възникване на вулвит могат да бъдат менструация, бременност, старост, заболявания на стомашно-чревния тракт, имунни заболявания, механични дразнения или увреждания, различни токсични или отровни вещества и пр.[67]

Най-общо, съществуват три вида инфекции, които могат да доведат до възпаление на вулвата – бактериални, вирусни или гъбични.[68]

Някои от тези инфекции също могат да причинят по-сериозни заболявания. Различни типове HPV могат да доведат до рак на вулвата, а някои други причиняват генитални брадавици.[69][70]

Съществуват и някои паразитни инфекции, които се причиняват от срамните въшки (Pthirus pubis) или от вид паразитни акари (Sarcoptes scabiei).[71][72]

Затварянето на изходите на бартолиновите жлези води до натрупване на секреция, която образува псевдоцист. При наличие на бактериална инфекция, в резултат се получава бартолинит.

Хронични заболявания

редактиране

Рак на вулвата

редактиране
  Основна статия: Рак на вулвата
 
Неврофиброматоза на вулва.

Много злокачествени заболявания могат да се развият в структурите на вулвата.[4] Повечето ракови заболявания на вулвата са плоскоклетъчни карциноми, които обикновено се срещат в срамните устни (особено в големите лабии) при възрастните жени.[73] Вторият най-често срещан рак на вулвата (макар и по-рядко) е вулварния меланом.[74]

Признаците и симптомите могат да включват сърбеж, кървене, обриви, рани, бучки или язви, промени в оцветяването на кожата на вулвата, както и болки в таза.[75]

Понякога лечението налага извършването на вулвектомия, с цел частично или напълно отстраняване на вулвата. Въпреки че след процедурата може да има силна болка в областта на слабините, в продължение на няколко седмици сексуалната функция обикновено е все още възможна, но ограничена.[76]

Според Американското дружество за борба с рака, за 2014 г. са регистрирани около 4800 нови случая на рак на вулвата и над 1000 смъртни случая от заболяването.[77] В Съединените щати петгодишната честота на преживяемост за рака на вулвата е около 70%.[78]

Вулводиния

редактиране
  Основна статия: Вулводиния

Вулводиния е хронична болка в срамните устни и други области на вулвата, която може да се прояви без определена причина.[79] Симптомите обикновено включват чувство на парене или дразнене.[80] За да се постави диагнозата, симптомите трябва да продължат най-малко 3 месеца.[81]

Засяга до 16% от жените.[80]

При животните

редактиране

По правило само външните полови органи на висшите бозайници са известни като вулва, макар че терминът се използва в научната литература и за функционално сравними структури при други групи животни, като кръглите червеи (Nematoda).[82]

При всички бозайници, с изключение на тези притежаващи клоака, пикочният и вагиналния отвор се отделят от ануса, чрез перинеума. Останалите бозайници нямат вулва, както и вагина, и матката и уретрата се отварят заедно с изхода на червата в клоака. Клоаката се създава по време на ембрионалното развитие при всички бозайници, включително и при хората.[83]

Основната структура на вулвата се различава много малко при различните бозайници. Важна особеност на човешката вулва е присъствието на външни срамни устни. Повечето бозайници имат само един чифт срамни устни, което съответства на малките срамни устни на жените при хората.[84] Също така при животните пубисът не е изпъкнал.[85]

При птиците, рибите и влечугите вулва, като анатомичен орган не съществува.

Както при хората, така и при животните, може да възникнат различни полово предавани болести във вулвата. Някои от най-разпространените са херпес-вирусните инфекции и сифилиса при конете, инфекциозния пустулозен вулвовагинит и трихомониазата по говедата, преносимия венерически тумор при кучетата, както и заешкия сифилис.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Vulva // The Free Dictionary. Посетен на 10 април 2016. (на английски)
  2. ↑ а б Telleen, Steven. The Female Reproductive System // Rice University, OpenStax CNX, 11 февруари 2016. Посетен на 29 март 2016. (на английски)
  3. ↑ Rosdahl, Caroline. Textbook of basic nursing. Philadelphia, Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins, 2012. ISBN 9781605477725. с. 319.
  4. ↑ а б в г д е Hoffman, Barbara. Williams gynecology. 2nd. New York, McGraw-Hill Medical, 2011. ISBN 9780071716727. p. 794 – 806. (на английски)
  5. ↑ Female Reproductive System // Agriinfo.in. Архивиран от оригинала на 2017-09-07. Посетен на 5 ноември 2017. (на английски)
  6. ↑ Gray, Henry. Anatomy of the Human Body. 20th. Philadelphia, Lea & Febiger, 1918. ISBN 1-58734-102-6. (на английски)
  7. ↑ Myers, J.D., John E.B. The APSAC Handbook on Child Maltreatment. 3rd. Thousand Oaks, California, SAGE Publications, 2011. ISBN 1412966817. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  8. ↑ Ageing down under // Women's Health, Queensland Wide, 1 септември 2007. Архивиран от оригинала на 2014-10-15. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  9. ↑ Young, Barbra, Lowe, James S, Stevens, Alan. Wheater's Functional Histology. 5th. Elsevier Health Sciences, March 2006. ISBN 978-0-443-06850-8. p. 175 – 178. (на английски)
  10. ↑ 'The Great Wall Of Vagina' Is, Well, A Great Wall Of Vaginas (NSFW) // Посетен на 17 април 2016. (на английски)
  11. ↑ Perlman, Sally E., Nakajyma, Steven T., Hertweck, S. Paige. Clinical protocols in pediatric and adolescent gynecology. Parthenon, 2004. ISBN 1-84214-199-6. p. 131. (на английски)
  12. ↑ Knight, Bernard. Simpson's Forensic Medicine. 11th. London, Arnold, 1997. ISBN 0-7131-4452-1. p. 114. (на английски)
  13. ↑ Lee, MY et al. Clinical Pathology of Bartholin's Glands: A Review of the Literature. // Current Urology 8 (1). May 2015. DOI:10.1159/000365683. p. 22 – 5. (на английски)
  14. ↑ Zaviacic M, Ablin RJ. The female prostate and prostate-specific antigen. Immunohistochemical localization, implications of this prostate marker in women and reasons for using the term „prostate“ in the human female // Histol Histopathol. 15 (1). януари 2000. p. 131 – 42. (на английски)
  15. ↑ Fox, Kent M. Van De Graaff, Stuart Ira. Concepts of human anatomy and physiology. 2nd. Dubuque, Iowa, Wm. C. Brown Publishers, 1989. ISBN 0697056759. p. 962. (на английски)
  16. ↑ а б 40 // Gynaecology. Edinburgh New York, Churchill Livingstone/Elsevier, 2011. ISBN 978-0-7020-3120-5. p. 599 – 612. (на английски)
  17. ↑ Kyung Won, PhD. Chung. Gross Anatomy (Board Review). Hagerstown, MD, Lippincott Williams & Wilkins, 2005. ISBN 0-7817-5309-0. p. 268. (на английски)
  18. ↑ а б Crooks, Robert, Baur, Karla. Our Sexuality. Cengage Learning, 2014. ISBN 978-1-133-94336-5. p. 50 – 54, 113 – 116, 163 – 171. (на английски)
  19. ↑ Is Your Vagina Size Normal? Here’s An Easy Way To Check How You Measure Up // Her. Архивиран от оригинала на 2017-12-05. Посетен на 4 декември 2017. (на английски)
  20. ↑ Average Labia and Clitoral Length // News Medical. Посетен на 4 декември 2017. (на английски)
  21. ↑ а б Fox, Kent M. Van De Graaff, Stuart Ira. Concepts of human anatomy and physiology. 2nd. Dubuque, Iowa, Wm. C. Brown Publishers, 1989. ISBN 0697056759. p. 958 – 963. (на английски)
  22. ↑ Lloyd, Jillian. Female genital appearance: ‘normality’ unfolds // British Journal of Obstetrics and Gynecology 112 (5). May 2005. DOI:10.1111/j.1471-0528.2004.00517.x. p. 643 – 646. (на английски)
  23. ↑ Skin conditions of the vulva // Royal College of Obstetricians & Gynaecologists. Посетен на 6 април 2016. (на английски)
  24. ↑ Definition of SMEGMA // www.merriam-webster.com. Merriam Webster. Посетен на 20 април 2016. (на английски)
  25. ↑ Schmailzl, Kurt J. G. y B.-Joachim Hackelöer. Schwangerschaft und Krankheit: Wechselwirkung, Therapie, Prognose. Georg Thieme Verlag, 2002. ISBN 3-894-12446-6. (на немски)
  26. ↑ Dudenhausen, J. W. Frauenheilkunde und Geburtshilfe. Walter de Gruyter, 2002. ISBN 3-110-16562-7. (на немски)
  27. ↑ Küppers, V. y H. G. Bender. Blickdiagnostik Vulva. Elsevier, Urban & Fischer Verlag, 2003. ISBN 3-437-23270-3. (на немски)
  28. ↑ Dudley, Lynn M et al. Secondary suturing compared to non-suturing for broken down perineal wounds following childbirth // Cochrane Database Syst Rev (9). 2013. DOI:10.1002/14651858.CD008977.pub2. p. CD008977. (на английски)
  29. ↑ Finn, Martha, Bowyer, Lucy, Carr, Sandra. Women's Health: A Core Curriculum. Australia, Elsevier, 2005. ISBN 0-7295-3736-6. (на английски)
  30. ↑ Basevi, Vittorio et al. Routine perineal shaving on admission in labour // Reviews (11). 2014. DOI:10.1002/14651858.CD001236.pub2. p. CD001236. (на английски)
  31. ↑ Lefebvre, A. et al. Preoperative hair removal and surgical site infections: network meta-analysis of randomized controlled trials // Journal of Hospital Infection 91 (2). 2015. DOI:10.1016/j.jhin.2015.06.020. p. 100 – 108. (на английски)
  32. ↑ ((de)) Mithu M. Sanyal: Vulva. Die Enthüllung des unsichtbaren Geschlechts. Wagenbach, Berlin 2009, ISBN 978-3-8031-3629-9.
  33. ↑ а б ((de)) Ann-Sophie Lehmann: „Der schamlose Körper“. En: Wismer, Beat; y Badelt, Sandra (eds.): Diana und Actaeon – Der verbotene Blick auf die Nacktheit. Katalog zur gleichnamigen Ausstellung im Museum Kunst Palast. Düsseldorf (Alemania): Hatje Cantz, Ostfildern, 2009; págs. 192 – 197; ISBN 978-3-7757-2357-2.
  34. ↑ Masaccio's Expulsion of Adam and Eve from Eden // Smarthistory at Khan Academy. Архивиран от оригинала на 2014-10-10. Посетен на 20 март 2013. (на английски)
  35. ↑ ((fr)) Guilhem Scherf Houdon, Les fesses de la frileuse, édité par le service culturel du musée du Louvre, Paris 2000.
  36. ↑ Here's a lesson on vaginas 101 // The Age, 14 март 2013. Посетен на 29 юни 2014. (на английски)
  37. ↑ Hansen: The Shame and Joy of 101 Vaginas // Laguna Beach Coastline Pilot, 24 април 2014. Архивиран от оригинала. Посетен на 29 юни 2014. (на английски)
  38. ↑ Hide the vagina // MX – Sydney. News Ltd, 28 юни 2013. (на английски)
  39. ↑ Police Monitor Vagina Exhibition // Visual Arts Hub, 1 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2013-12-11. Посетен на 29 юни 2014. (на английски)
  40. ↑ Vagina censorship offensive // City Hub. Altmedia, 19 септември 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 2017-12-09. (на английски)
  41. ↑ ((en)) Ashley Fetters: The New Full-Frontal: Has Pubic Hair in America Gone Extinct? Auf: theatlantic.com (The Atlantic) vom 13. Dezember 2011; zuletzt abgerufen am 12. März 2016.
  42. ↑ ((de)) Paul-Philipp Hanske: Schamlos Eine Mode wird zur Norm: Alle rasieren sich. Auf: sz-magazin.sueddeutsche.de Süddeutsche Zeitung. Heft 47/2013; zuletzt abgerufen am 12. März 2016.
  43. ↑ Brähler, Elmar y Dirk Hofmeister. Verbreitung von Tätowierungen, Piercing und Körperhaarentfernung in Deutschland (PDF) // Comunicado de prensa. Посетен на 6 януари 2012. (на немски)
  44. ↑ Rowen TS et al. Pubic Hair Grooming Prevalence and Motivation Among Women in the United States // JAMA Dermatology. October 2016. DOI:10.1001/jamadermatol.2016.2154. (на английски)
  45. ↑ Hoffman, Jan. Most Women Prefer to Go Bare, Citing Hygiene (and Baffling Doctors) // New York Times. Посетен на 30 юни 2016. (на английски)
  46. ↑ Tschachler, Heinz, Devine, Maureen, Draxlbauer, Michael. The EmBodyment of American Culture. Berlin-Hamburg-Münster, LIT Verlag, 2003. ISBN 3-8258-6762-5. p. 61 – 62. (на английски)
  47. ↑ Ismail, Buyukcelebi. Living in the Shade of Islam: A Comprehensive Reference of Theory and Practice. Tughra Books, 2003. ISBN 1-932-09921-2. p. 169. (на английски)
  48. ↑ 'Can selfish lovers ever give as good as they get? Plus, the perks of piercings and how to get her to hurry up already' // MSNBC, 4 декември 2007. Посетен на 13 ноември 2011. (на английски)
  49. ↑ Vaughn S. Millner et al. (2005): 'First glimpse of the functional benefits of clitoral hood piercings', American Journal of Obstetrics and Gynecology, Volume 193, Issue 3, Pages 675 – 676 // Ajog.org. Посетен на 13 ноември 2011. (на английски)
  50. ↑ VCH Piercings, by Elayne Angel, Seite 16 – 17, The Official Newsletter of The Association of Professional Piercers (PDF) // Архивиран от оригинала на 2011-11-22. Посетен на 13 ноември 2011. (на английски)
  51. ↑ ((de)) Siegmund-Schultze, Nicola: «Piercing – Unter die Haut: Körperschmuck mit Risiken», Dtsch Arztebl, 105 (2008), pág. A-1542.
  52. ↑ ((en)) Mayers, L. B.; Judelson, D. A.; Moriarty B. W.; y Rundell, K. W.: „Prevalence of body art (body piercing and tattooing) in university undergraduates and incidence of medical complications“. Mayo Clin Proc, 77: págs. 29 – 34. 2002.
  53. ↑ ((en)) The road to completion is long… // News BME, December 4, 2012
  54. ↑ ((pt)) Vídeo que mostra jovem fazendo tatuagem anal vira hit na web
  55. ↑ DeMello, Margo. Encyclopedia of Body Adornment. London, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0313336959. p. 260. (на английски)
  56. ↑ Miguel Fernández y león Miguel Fernández. La UE advierte del peligro de tatuajes y piercings Advertencia europea // Архивиран от оригинала на 2017-12-03. Посетен на 1 октомври 2015. (на испански)
  57. ↑ Struminger, Brenda. Cuáles son los riesgos de hacerse un tatuaje // Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015. (на испански)
  58. ↑ Farage, Miranda A., Maibach, Howard I. The Vulva – Anatomy, Physiology, and Pathology. 2006. ISBN 0-8493-3608-2. p. 1 – 4, 14, 28 – 38. (на английски)
  59. ↑ а б Rowenna Davis. Labiaplasty surgery increase blamed on pornography // 27 февруари 2011. Посетен на 3 април 2015. (на английски)
  60. ↑ Arasee Renganathan, Rufus Cartwright, Linda Cardozo: Gynecological cosmetic surgery. In: Expert Rev. Obstet. Gynocol. Band 4, Heft 2, 2009, S. 101 – 104, doi:10.1586/17474108.4.2.101, abgerufen am 27. Dezember 2013.
  61. ↑ Rudy Leon De Wilde und andere. Stellungnahme der DGGG zur Intimchirurgie // DGGG.de. Hrsg. von der Deutschen Gesellschaft fur Gynakologie und Geburtshilfe e. V., 13 юли 2009. (на немски)[неработеща препратка]
  62. ↑ Classification of female genital mutilation, Geneva: World Health Organization, 2014.
  63. ↑ Gruenbaum, Emma (2001). The Female Circumcision Controversy: An Anthropological Perspective, Philadelphia: University of Pennsylvania Press, pp. 2 – 3.
  64. ↑ Bonino, Emma (19 декември 2012). Banning Female Genital Mutilation, The New York Times.
  65. ↑ Risk Factors – Molluscum Contagiosum // CDC. Посетен на 24 март 2016. (на английски)
  66. ↑ NHS Choices, United Kingdom National Health Service – Preventing vaginal thrush, reviewed 2012-02-17, Посетен на 10 юни 2013
  67. ↑ Entrada „Vulvitis“ en Pschyrembel Wörterbuch Sexualität. Walter de Gruyter, Berlín, 2006; pág. 582. ISBN 3-11-016965-7.
  68. ↑ Jonathan Batchelor, Jane Sterling: Skin disorders affecting the vulva. Obstetrics, Gynaecology & Reproductive Medicine 18 (3), März 2008; págs. 53 – 59.
  69. ↑ Ljubojevic, Suzana et al. HPV-associated diseases // Clinics in Dermatology 32 (2). 2014. DOI:10.1016/j.clindermatol.2013.08.007. p. 227 – 234. (на английски)
  70. ↑ Zweizig, Susan et al. Key concepts in management of vulvar cancer // Best Practice & Research Clinical Obstetrics & Gynaecology 28 (7). 2014. DOI:10.1016/j.bpobgyn.2014.07.001. p. 959 – 966. (на английски)
  71. ↑ Christophers, Enno, Ständer, Markward. Haut und Geschlechtskrankheiten. Elsevier, Urban & Fischer Verlag, 2003. ISBN 3-437-26710-8. (на немски)
  72. ↑ Rath, Werner. Erkrankungen in der Schwangerschaft. Georg Thieme Verlag, 2004. ISBN 3-131-36271-5. (на немски)
  73. ↑ The vulva // www.cancerresearchuk.org. Архивиран от оригинала на 2016-04-14. Посетен на 6 април 2016. (на английски)
  74. ↑ Types of vulval cancer // www.cancerresearchuk.org. Архивиран от оригинала на 2017-04-01. Посетен на 6 април 2016. (на английски)
  75. ↑ What Are the Symptoms of Vaginal and Vulvar Cancers? // CDC, 13 март 2014. Посетен на 26 март 2016. (на английски)
  76. ↑ Aerts L et al (2012) Sexual, psychological, and relational functioning in women after surgical treatment for vulvar malignancy: a literature review. J Sex Med. 9(2):361 – 71. DOI:10.1111/j.1743-6109.2011.02520.x
  77. ↑ American Cancer Society (pdf) // Архивиран от оригинала на 2014-12-18. Посетен на 30 април 2014. (на английски)
  78. ↑ SEER Stat Fact Sheets: Vulvar Cancer // NCI. Посетен на 18 юни 2014. (на английски)
  79. ↑ The causes and prevalence of vestibulodynia: A vulvar pain disorder // Urologic nursing 31 (1). 2011. p. 51 – 4. (на английски)
  80. ↑ а б 2013 Vulvodynia Guideline update // Journal of Lower Genital Tract Disease 18 (2). 2014. DOI:10.1097/LGT.0000000000000021. p. 93 – 100. (на английски)
  81. ↑ Bornstein J, Goldstein AT, Stockdale CK, Bergeron S, Pukall C, Zolnoun D, Coady D; consensus vulvar pain terminology committee of the International Society for the Study of Vulvovaginal Disease (ISSVD). 2015 ISSVD, ISSWSH, and IPPS Consensus Terminology and Classification of Persistent Vulvar Pain and Vulvodynia. J Sex Med. 2016 Apr;13(4):607 – 12. doi: 10.1016/j.jsxm.2016.02.167
  82. ↑ E. Szabó, B. Hargitai, A. Regos u. a.: TRA-1/GLI controls the expression of the Hox gene lin-39 during C. elegans vulval development. In: Developmental Biology. Bd. 330, Nr. 2, 2009, S. 339 – 348, PMID 19361495.
  83. ↑ ((de)) Nadja Møbjerg: Organe der Osmoregulation und Exkretion in: W. Westheide und R. Rieger: Spezielle Zoologie. Teil 2: Wirbel – oder Schädeltiere. Spektrum Akademischer Verlag, München 2004, ISBN 3-8274-0307-3, S. 151.
  84. ↑ ((de)) Uwe Gille: Weibliche Geschlechtsorgane. In: F.-V. Salomon u. a. (Hrsg.): Anatomie für die Tiermedizin. 2. erw. Auflage. Enke, Stuttgart 2008, ISBN 978-3-8304-1075-1, S. 379 – 389.
  85. ↑ ((de)) Hartmut Greven: Fortpflanzung und Entwicklung in: W. Westheide, R. Rieger: Spezielle Zoologie. Teil 2: Wirbel oder Schädeltiere. Spektrum Akademischer Verlag, München 2004, ISBN 3-8274-0307-3, S. 151.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вулва&oldid=12340754“.
  NODES
Association 1
INTERN 3