Дайхацу
Дайхацу (на английски: Daihatsu Motor Co., Ltd.; на японски: ダイハツ工業株式会社) е японска компания, произвеждаща автомобили. Това е един от най-старите японски производители на двигатели с вътрешно горене. Известна е най-вече с производството си на микроавтомобили (кей-кар), леки коли и офроуд превозни средства. Седалището на компанията е в град Икеда, префектура Осака.[1] От август 2016 г. се притежава изцяло от Тойота.
| Дайхацу Daihatsu | |
 | |
 Седалището на компанията в Икеда. | |
| Тип | дъщерна компания |
|---|---|
| Индустрия | автомобилна |
| Основаване | 1 март 1951 г. |
| Седалище | Икеда, Осака, Япония |
| Ключови личности | Сойчиро Окудайра (президент) |
| Служители | 13 114 души (2019) |
| Продукти | автомобили, двигатели |
| Продукция | 1 756 302 превозни средства (2019) |
| Годишни приходи | 1,351 млрд. йени (2019) |
| Оперативна печалба | 75 млрд. йени (2019) |
| Чиста печалба | 98 млрд. йени (2019) |
| Собственик | Тойота |
| Дъщерни компании | Astra Daihatsu Motor (61,7%) Perodua (25%) |
| Дайхацу в Общомедия | |
История
редактиранеДайхацу е основана през март 1951 г. като наследник на компанията Хацудоки Сейдзо (основана през 1907 г.). Създаването на компанията като цяло е повлияно от инженерния факултет на Осакския университет, като основната ѝ цел е разработването на бензинови двигатели за малки електроцентрали. До 1930-те години, когато е разработен прототип на триколесен камион, основният фокус на компанията са парните двигатели за националната железница. След това фокусът ѝ се измества към локомотивните дизелови двигатели, сътруднически си с още няколко компании. Основен неин конкурент по това време е японската компания Янмар.
След голямото си преструктуриране през 1950-те години, Дайхацу започва да изследва европейския пазар през 1960-те години. Там компанията пожънва голям успех чак през 1980-те години. В Япония, много от малките модели превозни средства на Дайхацу става известни като кей-кар.
Дайхацу е независим автомобилен производител до 1967 г., когато Тойота купува голяма част от акциите ѝ.[2] Според Тойота, банкер от Дайхацу установява връзка с тях първи.[3] Дайхатцу навлиза на американския пазар през 1987 г., но спира продажбите си там през 1992 г. През 1995 г. Тойота увеличава дяла си в компанията от 16,8% до 33,4%, изкупувайки акциите на банки и застрахователни компании.[2] По това време компанията произвежда миниавтомобили и малки леки коли по договор за Тойота.[2] Тъй като Тойота държи повече от 1/3 от акциите, може да налага вето на резолюциите на годишните събрания.[2] През 1998 г. Тойота вече държи 51,2% от компанията, придобивайки акциите на финансови институции.[4]
През януари 2011 г. Дайхацу обявява, че ще изтегли бизнеса си от Европа до 2013 г., изтъквайки като причина силата на японската йена, което прави печалбата на компанията от износ трудна задача.[5] След финансовата криза от 2007 – 2008 г., продажбите на Дайхацу в Европа се сриват от 58 000 към 2007 г. до 12 000 към 2011 г.[6] Пак през 2011 г. Дайхацу инвестира 20 млрд. йени (238,9 млн. долара) в Индонезия за построяване на завод за производство на нискобюджетни коли.[7] Той започва работа в края на 2012 г.[8]
През август 2016 г. Дайхацу е напълно придобита като дъщерна компания на Тойота.
Източници
редактиране- ↑ "Corporate Info Архив на оригинала от 2010-01-27 в Wayback Machine.." Daihatsu.
- ↑ а б в г Toyota Doubles Its Holdings in Daihatsu Motor of Japan // The New York Times. 21 септември 1995. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ Alliance with Daihatsu Motor // Toyota. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ Toyota to take over Daihatsu Motor // The Japan Times. 28 август 1998. Посетен на 27 декември 2016.
- ↑ Strong Yen Forces Daihatsu Out of Europe Архив на оригинала от 2011-01-17 в Wayback Machine. – Industry Week, January 14, 2011
- ↑ "New Vehicle Registrations – By Manufacturer (2011)." ACEA.
- ↑ Toyota Plans Low-Cost Car for Traffic-Choked Indonesia // The Jakarta Globe. Архивиран от оригинала на 29 август 2011. Посетен на 21 август 2011.
- ↑ Kontan Online – Daihatsu plans to spend Rp 2.1 trillion on new factory // English.kontan.co.id, 23 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 21 август 2011.