Дезмънд Туту
Дезмънд Мпило Туту (на английски: Desmond Mpilo Tutu) (1931-2021) е бивш англикански архиепископ на Кейптаун (първият чернокож епископ в ЮАР), активист срещу апартейда. Лауреат на Нобелова награда за мир (1984). Носител е на наградата Алберт Швайцер за хуманност.
| Дезмънд Туту Desmond Tutu | |
| южноафрикански духовник | |
 2004 г. | |
| Роден |
7 октомври 1931 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 декември 2021 г.
|
| Погребан | ЮАР |
| Религия | англиканство |
| Националност |  ЮАР |
| Учил в | Кралски колеж Лондон |
| Политика | |
| Професия | епископ |
| Убеждения | пацифизъм |
| Известен с | борба против апартейда |
| Отличия | Нобелова награда за мир 1984 г. |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Дезмънд Туту в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 7 октомври 1931 г. в Клерксдорп, ЮАР, като родителите му са от народностите кхоса и тсвана. Когато е на 12-годишна възраст, семейството се преселва в Йоханесбург. Завършва колежа Pretoria Bantu Normal College през 1953 година след което преподава в Johannesburg Bantu High School до 1957 година. Продължава своето обучение (теология) и през 1960 година е ръкоположен за англикански свещеник. Започва работа като свещеник в Университета на Форт Харе.
В началото на 60-те години на XX век напуска работата в Университета и заминава за Кралския колеж на Лондон (1962–1966), където получава първо бакалавърска а след това и магистърска степен по теология. През 1967 г. се завръща в Южна Африка, започвайки да изнася проповеди сред населението.
Спечелва си реноме на виден противник на апартейда, докато той е официалната държавна политика на ЮАР, но се противопоставя и на много други случаи на потисническо потъпкване на човешките права. На 28 май 2008 г. например посещава ивицата Газа и, потресен от условията на живот на палестинците, нарича израелската инвазия, причинила убийството на 19 души в Бейт-Ханун, сред тях 5 деца, „нелегална“[1], а отношението на международната общност към ефектите от блокадата върху жителите на ивицата Газа сравнява с деспотичния режим на управляващата хунта в Мианмар. Самата блокада той нарича „отвратителна“ („abomination“, sic!)[2]. При пристигането си признава, че нищо, което той е чувал за ситуацията, която той нарича безнадеждна и страховита[3] в Газа, не може да се сравни с видяното от него.[2]
Библиография
редактиранеТуту е автор на седем сборника с проповеди и други публицистични текстове:
- Crying in the Wilderness, Eerdmans, 1982. ISBN 978-0-8028-0270-5
- Hope and Suffering: Sermons and Speeches, Skotaville, 1983. ISBN 978-0-620-06776-8
- The Words of Desmond Tutu, Newmarket, 1989. ISBN 978-1-55704-719-9
- The Rainbow People of God: The Making of a Peaceful Revolution, Doubleday, 1994. ISBN 978-0-385-47546-4
- Worshipping Church in Africa, Duke University Press, 1995. ASIN B000K5WB02
- The Essential Desmond Tutu, David Phillips Publishers, 1997. ISBN 978-0-86486-346-1
- No Future without Forgiveness, Doubleday, 1999. ISBN 978-0-385-49689-6
- An African Prayerbook, Doubleday, 2000. ISBN 978-0-385-47730-7
- God Has a Dream: A Vision of Hope for Our Time, Doubleday, 2004. ISBN 978-0-385-47784-0
- Desmond and the Very Mean Word, Candlewick, 2012. ISBN 978-0-7636-5229-6
- The Book of Forgiving: The Fourfold Path for Healing Ourselves and Our World, HarperOne, 2015. ISBN 978-0-06-220357-1
За него
редактиране- Allen, John. Rabble-Rouser for Peace: The Authorised Biography of Desmond Tutu. London, Rider, 2006. ISBN 978-1-84-604064-1.
- Du Boulay, Shirley. Tutu: Voice of the Voiceless. London, Hodder and Stoughton, 1988. ISBN 9780340416143.
- Gish, Steven D. Desmond Tutu: A Biography. Westport, Connecticut and London, Greenwood Press, 2004. ISBN 0-313-32860-9.
- Sampson, Anthony. Mandela: The Authorised Biography. London, HarperCollins, 2011, [1999]. ISBN 978-0-00-743797-9.
Източници
редактиране- ↑ Tutu: Isreael blockade of Gaza illegal, Deutsche Welle, 29 май 2008.
- ↑ а б Tutu: Gaza blockade abomination (репортаж), BBC, 28 май 2008.
- ↑ Съобщение за окачествяването desolate and scary
- ↑ Berger, Marilyn. Desmond Tutu, Whose Voice Helped Slay Apartheid, Dies at 90 // The New York Times. 2021-12-26. Посетен на 2021-12-26.
