Дефис

- п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Дефѝсът (съединителна чертица)^[1] (от немски Divis – съединителен знак, знак за деление, през руски дефис, от латински divisio – деление, разделяне) е непунктуационен^[2] графичен знак, който е във вид на къса хоризонтална чертица и е без празно пространство от двете страни^[3]. Знакът се нарича също и малко тире, но не бива да се забравя, че поначало тирето е различен препинателен знак и се отделя с интервали (шпации) от двете страни.^[4]

Дефисът в българската пунктуация

Дефисът служи:^[5]

за съединяване частите на някои видове сложни думи и словосъчетания при полуслято писане, напр. заместник-директор, министър-председател, ски-състезания, работническо-селски, гол-голеничък, що-годе;
при пренасяне на части от думи на нов ред;
при някои съкращения, напр. сел.-стоп. (селскостопански), чл.-кор. (член-кореспондент).
при оформяне на двойни лични и фамилни имена, вкл. съчетанията от фамилно име и приложения от типа син, баща, младши, напр.: Мария-Антоанета, Ал. Дюма-син, Кенеди-младши;
за свързване на частиците за сравнителна и превъзходна степен, напр. по-лош, най-лош;
за отбелязване на изпуснатите еднакви втори части на свързани със съюз и сложни думи, напр. аудио-, видео- и битова техника;
за свързване на буквената и цифровата част на сложни названия от типа Г-8, А-03
за свързване на числото с останалата част от сложната дума, напр. 10-годишен, 3-мата, 100-процентов
за свързване частите на съществителни, при които като подчинена основа е използвано название на буква или самата буква, която е изписана: алфа-стабилизатор, гама-лъчи, α-стабилизатор.

Дефисът и компютрите

В някои набори от символи (кодировки) съществуват малко различаващи се знаци, имащи отношение към дефиса: обикновен дефис, неразкъсваем дефис, минус и др. Например в Уникод знаците са:

Име на български	Име в Уникод	Шестнадесетичен код	Десетичен код	Изглежда
дефис	HYPHEN	2010	8208	‐
неразкъсваем дефис	NON-BREAKING HYPHEN	2011	8209	‑
минус	HYPHEN-MINUS	002D	45	-

Източници

↑ Речник на българския език, БАН
↑ Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 103.
↑ Речник на българския език, БАН
↑ Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 91.
↑ Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“

[1] Речник на българския език, БАН

[2] Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 103.

[3] Речник на българския език, БАН

[4] Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 91.

[5] Речник за правоговор, правопис и пунктуация, С. 1998, „Атлантис КЛ“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]