Джоу

Вижте пояснителната страница за други значения на Джоу.

---

Династията Джоу (на китайски: 周朝; на пинин: Zhōu Cháo) е династия, управлявала в Китай от около 1046 година пр.н.е. до 256 година пр.н.е.. Тя заема мястото на династията Шан, а в последните десетилетия на управлението ѝ страната навлиза в Периода на воюващите държави, край на който слага налагането на династията Цин.

Династия Джоу 周朝
ок. 1046 пр.н.е. – 256 пр.н.е.
Територия на Западна Джоу около 1000 г. пр.н.е.
Континент	Азия
Столица	Хаодзин, Луоян
Официален език	старокитайски
Религия	Китайска традиционна религия, сто школи на мисълта
Форма на управление	Монархия
История	Древност
Битка при Муйе	ок. 1046 пр.н.е.
Край на династията	256 пр.н.е.
Предшественик Шан Наследник Цин (3 век пр.н.е.)
Днес част от	Китай
Династия Джоу в Общомедия

Периодът Джоу е свързан с разцвета на бронзовата епоха в Китай, а в неговия край регионът навлиза в желязната епоха. През тази епоха се формира и китайската писменост в нейния вид, използван до наши дни.

История

Основаване

Според легендата основател на управляващия в Джоу род Дзи е Хоудзи, митологичен благородник от епохата Ся, но когото се приписва въвеждането на производството на просо. Неговите потомци живеят в днешния окръг Угун в Шънси, но напускат царския двор, отказват се от земеделието и водят номадски живот, подобно на своите варварски съседи. По-късно Гунлю ги отвежда на запад в града Бин в Гансу. Той се намира извън владенията на Ся, но родът Дзи го превръща процъфтяващ земеделски и търговски център, заобиколен от варварите жун и ди.

Около 12 век пр.н.е. Дзи Данфу връща рода Дзи в западната част на Шънси, в долината на река Уей, където те създават княжеството Джоу в рамките на царството на династията Шан. Те водят успешни войни срещу жун и влиянието им нараства, което предизвиква конфликт с царете на Шан. Около 1046 година пр.н.е. Джоу У нанася решително поражение в битката при Муйе на Ди Син, последния владетел на Шан, поставяйки началото на царството Джоу.

Западна Джоу

Княжествата на Западна Джоу

Цар У запазва старата столица на Шан за церемониални цели, но изгражда нов град за своя двор и администрация в близкия Хаодзин. Макар ранната смърт на У да оставя млад и неопитен наследник, неговият брат, князът на Джоу, помага на новия владетел Чън да укрепи централната власт. Той подчинява размирните князе и привържениците на Шан и се справя с проблема за легитимността на новата династия, налагайки доктрината за Небесния мандат, като в същото време запазва основните ритуали от предходната епоха в старата столица Чънджоу.

Още през първите години на династията е изградена системата фъндзян, характерна за цялата епоха Джоу, която напомня по-късния европейски феодализъм и дава възможност на владетеля да управлява значителната територия на държавата с помощта на зависими, но относително самостоятелни местни князе. С времето в тази децентрализирана система на управление започват да се засилват вътрешните напрежения, тъй като с поколенията родовите връзки между царете и местните династии постепенно отслабват. Владетелите от периферните области придобиват власт и престиж, сравним с този на централната власт.

В началото на 8 век пр.н.е. цар Йоу прогонва от двора една от своите съпруги, в отговор на което нейният баща, владетел на Шън, подпомогнат от владетеля на Дзън и варварите цюенжън превзема през 771 година пр.н.е. столицата Хаодзин. След смъртта на Йоу благородниците обявяват за нов цар Пин, внук на владетеля на Шън, с което е сложен край на управлението на рода Дзи. Столицата е преместена на изток в Чънджоу, поради което останалата част от епохата Джоу е известна като Източна Джоу.

Източна Джоу

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

От 8 до 3 век пр.н.е. държавата Джоу се разпаднала на множество самостоятелни държави. Властта само формално се намирала в ръцете на императора, който бил зависим от аристократите. Настъпил т.нар. „Период на воюващите държави“ (6-3 век пр.н.е.), време, през което обединените княжества водели борба за надмощие. През този период възникнала и класическата китайска философия, чиито главни представители са древнокитайските мъдреци и философи Конфуций и Лао Дзъ. Постепенно започнала да се налага и идеята за възстановяване на централизираната власт.