Душа на света
Тази статия е за дхармичната концепция за душата на света. За други значения вижте Душа на света (пояснение).
Душата на света (на английски: world soul; на гръцки: ψυχὴ κόσμου; на латински: anima mundi) е, според няколко мисловни школи, връзка, присъща за всички живи същества на планетата, която се отнася към нашия свят по много подобен начин, по който душата е свързана с човешкото тяло. Идеята произлиза от Платон и е била важен компонент на повечето неоплатонически системи:
| „ | Следователно, ние можем логически да изкажем, че: този свят наистина е живо същество, надарено с душа и интелигентност ... единна видима същност, която включва всички останали живи същности, които по своята природа всички са свързани. [1] | “ |
Стоиците вярвали, че то е единствената витална сила във вселената. Подобни концепции важат също и в системи от източната философия в Брахманите – Атман от индуизма, Будистката природа в махаянския будизъм и в Школата на ин-ян, таоизма и Неоконфуцианство като чи.
Други прилики могат да бъдат намерени в мислите на херметическите философи като Парацелз, а и при Барух Спиноза, Готфрид Лайбниц, Фридрих Шелинг и у „гайста“ на Хегел („Дух“/„Ум“). Има и сходства с идеи, разработени от 1960-те години насам от теоретици на Гея като Джеймс Лавлок.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Юнг, Карл Г. Психология и алхимия. Т. 12. Лондон, Routledge, 1968. ISBN 0-691-01831-6.
- Розак, Теодор. „Гласът на Земята: Проучване на екопсихологията“ (The Voice of the Earth: An Exploration of Ecopsychology). Phanes Press, 2001, [1992]. ISBN 1-890482-80-3.
- Southern, R. W. „Схоластичен хуманизъм и унификацията на Европа, том 2: Героичната епоха“ (Scholastic Humanism and the Unification of Europe, Volume II: The Heroic Age). Wiley-Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-22079-4.
