Ерихтоний (на старогръцки: Ἐριχθόνιος, Erichthonios, Erichthonius, Erechtheus I) е митологичен ранен владетел на град Атина (1487/5 – 1437/6 пр.н.е.).

Ерихтоний
Раждането на Ерихтоний: Атина взема от ръцете на майка му Земя Гея момчето Ерихтоний, Стамнос, 470460 пр.н.е.
Характеристики
Описаниемитологичен цар на Атина
РодителиХефест
ДецаПандион I
Ерихтоний в Общомедия

Той е син на Хефест и Гея.[1][2] Според Библиотеката на Аполодор, майка му е Атида, дъщерята на Кранай.[3] Овидий го нарича prolem sine matre creatam, „без майка създаден“.[4]

 
Намирането на Ерихтоний от дъщерята на Кекроп. Картина от Вилем ван Херп (ок. 1650).

Според легендата, той бил роден от земята и отгледан от богинята Атина. Ранните сведения за него са объркани с тези за внука му Ерехтей. Но след 4 век пр. Хр. двамата са напълно разграничени.

Според разказа на Аполодор, когато Атина отишла при куция бог на занаятите Хефест, в неговата ковачница, за да ѝ изкове той някакво оръжие, се случило следното: Хефест се влюбил в Атина и опитал да я прелъсти. Тя отказала да се раздели с девствеността си. Последвал опит за насилие, богинята побягнала, а куцият бог не успявайки да я настигне, само я опръскал със семето си. С отвращение, тя избърсала капките с парче вълнен плат и го захвърлила на земята. От това парче, обаче Гея, земята, заченала и родила момче – Ерихтоний. Атина взела детето и го сложила в кутия.

Тя дала тази кутия на Херза, Пандроза и Аглавра, трите дъщери на Кекропс, царят на Атина, и им поръчала да се грижат за нея, без да я отварят. Изпълнени с любопитство, сестрите отворили кутията и били ужасени от видяното. В кутията имало дете, обвито от змия или дете на половината човешко същество, на половината змия. След това те полудели и се хвърлили от скалите на Атинския акропол. В друга версия били убити от змията.

В друга версия на мита, се разказва, че след като оставила кутията с детето на трите дъщери на Кекропс, Атина отишла да вземе хълм от планината Палене, за да го използва за Акропола. Когато сестрите отворили кутията един гарван ги видял и долетял при Атина да ѝ каже. Тя, вбесена, захвърлила хълма и после отишла да накаже сестрите. Този хълм и сега стои там, където го е оставила богинята – това е хълмът Ликавитос в град Атина.

Когато пораснал, Ерихтоний отстранил от трона Амфиктион, който го взел от Кранай дванадесет години по-рано. Оженил се за наядата Пракситеа и от нея имал син Пандион I. Атина горещо го поддържала. Той устроил в нейна чест Панатинейските игри и поставил на Акропола нейно дървено изображение. Според легендата, той научил поданиците си да яздят коне, да ги впрягат в колесница, да обработват сребро и да орат земята с плуг. Според някои Ерихтоний измислил колесницата. Според други това направил още преди него Кекропс, защото бидейки с половин змийско тяло, нямало как да се придвижва по земята. Той е убит от Посейдон и на небето става съзвездието Колар. Погребан е в Светилището на Атина на Акропол, който след това се нарича Ерехтейон.[5]

Бил наследен от сина си Пандион.[6] Олицетворяван е като змия и е бил изобразен в голямата статуя на Фидий в Партенона на Атина като змията до нея.

Източници

редактиране
  1. Павзаний, Reisen in Griechenland, 1, 2, 6.
  2. Херодот, Historien, 8, 55.
  3. Библиотека на Аполодор, 3, 187.
  4. Овидий, Метаморфози 2, 553
  5. Херодот, Historien, 8, 55.
  6. Библиотека на Аполодор, 3, 191.

Литература

редактиране
  • Richard Engelmann: Erichthonios. Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 1303 – 1308 (Digitalisat).
  • Аполодор: Die griechische Sagenwelt, Apollodors Mythologische Bibliothek, Parkland Verlag, Köln, 1997, ISBN 3-88059-932-7. Apollodurus: The Library II. Loeb Classical Library, Book III,XIV, S. 88 – 95, online, archive.org.
  • Павзаний, Reisen in Griechenland, Artemis Verlag, Zürich und München, 1987, ISBN 3-7608-3678-X.

Външни препратки

редактиране
  NODES