Зларин
Зларин (на хърватски: Zlarin) е хърватски остров в Адриатическо море, Шибенишко-книнска жупания.
| Зларин Zlarin | |
 Остров Зларин | |
 | |
| Местоположение | Адриатическо море |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Площ | 8,19 km² |
| Население | 284 души (2011) 34,7 души/km² |
| Най-висока точка | 169 m н.в. |
  Местоположение в Хърватия | |
| Зларин в Общомедия | |
Общи сведения
редактиранеЗларин е разположен в Централна Далмация близо до устието на река Кърка на около 2 км от континенталното крайбрежие като от континента го отделя Шибенишкият канал.
Той има площ 8,19 км² и дължина около 6 км[1]. Дължината на бреговата му ивица е 18,7 км. Най-високата му точка е връх Клепач (169 м). Свързан е с редовна фериботна линия с градовете Шибеник и Водице. Автомобилното движение на острова е забранено[2][3].
История
редактиранеЗларин е известен в миналото като Островът на коралите поради наличието на големи колонии корали, по-специално от вида червен или благороден корал (Corallium rubrum), който от древността е ценен като червеното злато и е силно търсен за направата на бижута. Оттук идва и името на острова – Златния остров или Зларин[4].
На острова са открити следи от селища още от неолита[5]. За първи път Зларин се споменава в исторически документ от 1298 г., когато папа Бонифаций VIII основава Шибенишката епархия, към която Зларин е причислен чак до 1843 г.[6].
Население
редактиранеНаселението на острова е съсредоточено в единственото село, което също носи името Зларин. Според преброването от 2011 г. то възлиза на 284 души[7]. През активния туристически сезон обаче нараства значително.
Преди 1920 г. населението на Зларин наброява 2000 жители[8]. По това време островът има важно административно значение, тъй като към него се водят близките острови Първич и Каприе, но след Втората световна война тези два острова се отделят административно и Зларин губи предишното си значение.
В днешно време на практика животновъдството вече не се развива на острова и само 5% от земята се обработва. До XIX век на Зларин се отглеждат лозя, но след това филоксерата ги унищожава.
Източници
редактиране- ↑ Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
- ↑ Etienne Brouillard, Îles de rêve sans voitures: 34 îles en Europe et 10 îles en France, Hachette Tourisme, 2014, 192 p. (ISBN 978-2-01-244069-2)
- ↑ Iles sans voitures, Marcel Robert, 2013
- ↑ Alberto Rizzi, Guida della Dalmazia, vol. I, 2010, Trieste, ed. Italo Svevo, ISBN 978-88-6268-060-8.
- ↑ Dario Alberi, Dalmazia. Storia, arte, cultura, 2008, Trebaseleghe (PD), Lint Editoriale, ISBN 978-88-8190-244-6
- ↑ Alberto Rizzi, Guida della Dalmazia, vol. I, 2010, Trieste, ed. Italo Svevo, ISBN 978-88-6268-060-8
- ↑ STANOVNIŠTVO PREMA STAROSTI I SPOLU PO NASELJIMA, POPIS 2011
- ↑ Etienne Brouillard, Îles de rêve sans voitures: 34 îles en Europe et 10 îles en France, Hachette Tourisme, 2014, 192 p. ISBN 978-2-01-244069-2