Зърновци
Зърновци (на македонска литературна норма: Зрновци) е село в източната част на Северна Македония. Зърновци е най-голямото село и център на едноименната малка селска община Зърновци.
| Зърновци Зрновци | |
| — село — | |
 Панорама на Зърновци. | |
  Зърновци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Зърновци |
| Географска област | Кочанско поле |
| Площ | 28,5 km² |
| Надм. височина | 482 m |
| Население | 2221 души (2002) |
| Пощенски код | 2305 |
| Официален сайт | www.zrnovci.gov.mk |
| Зърновци в Общомедия | |
Етимология
редактиранеИмето на селото е от зърно < праславянското *zьrna.[1]
География
редактиранеСелото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, като през самото село преминава левият приток на Брегалница Зърновица (Зърновишката, Зърновската река), от юг на селото остават склоновете на Плачковица. Най-близката жп гара е в град Кочани отстоящ на 7 km северно от селото. От Скопие селото отстои на 134 km, от граничен пункт Царево село (Делчево) на българо-македонската граница 60 km.
История
редактиранеЦърквата „Свети Димитър“ е изградена в XVIII век.[2] В XIX век Зърновци е голямо смесено село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зърновци има 1880 жители, от които 700 българи християни, 1000 турци и 180 цигани.[3]
Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“), в края на ХІХ век отбелязва Зърновци като село с добре развито земеделие, в което се отглеждат ориз, тютюн, дини, памук, орехи, кестени, боб и други култури и определя броя на къщите на около 200, от които едната половина български, а другата – турски.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Зърновци има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война 15 души от Зърновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Зърновци живеят 431 турци, 114 цигани мохамедани и 639 българи.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър Ив. Илиев от Селище, Горноджумайско, е български кмет на Зърновци от 19 август 1941 година до 20 януари 1944 година.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 2221 жители, от които:[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2217 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
редактиране- Родени в Зърновци
Ангел Донев Георгиев, (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в 1-а рота на 11-а серска дружина,[10][11] на 6 април 1943 година, като жител на Одрено, подава документи за българска народна пенсия,[11] която е отпусната от Министерския съвет на Царство България[12]- Алекса Трифунов (1878 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[13] и на Цено Куртев[14]
- Димитър Павлов, български революционер, деец на ВМРО[15]
- Иван Момчилов, български революционер, деец на ВМРО[15]
- Иван Стойков (1855 – 1931), български църковен певец и деец
- Лазар Й. Гаврилов, български революционер, деец на ВМРО[15]
- Серафим Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[16]
- Филип Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[13]
Икономика
редактиранеОт векове района по поречието на Брегалница е известен с оризопроизводството. От землището на Зърновци 57% заемата горите, а 32% земеделските площи, в които главно място заема отглеждането на ориз. Освен със земеделие населението е ангажирано в шивашко произвидство, услуги, дървообрабортване.
Обществени институции
редактиранеЗърновци разполага с основно училище „Тодор Арсов“, Дом на културата и кино зала, футболно игрище с трибуни, малък пазар, амбулантна, поща.
Бележки
редактиране- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
- ↑ Зрновска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-10-05. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 631.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 354.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 355.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4