Кирилска буква й
Уникод (hex)
Главна: U+0419
Mалка: U+0439

Й, й (И кратко или И с кратка; на български: И кратко; на руски: И краткое; на беларуски: I нескладовае; на украински: Iй, йот) е буква от кирилицата. Буквата е 10-а поред в българската, 11-а в руската и беларуската и 14-а в украинската азбука. В сръбската азбука и, по сръбски образец, в македонската писмена норма, тази буква отсъства. Вместо нея се използва буквата Ј. Също така и кратко е буква и от азбуките на някои от езиците в Руската федерация и ОНД.

Буква Й обозначава полугласния звук /j/. Знакът Й произлиза от църковнославянската писменост от 15 и 16 век и графично представлява съчетание между кирилската буква И и заимствания от гръцката писменост знак за краткост (на руски: Кратка; на английски: Breve). Строгото фонетическо разграничение в изписването на буквите И и Й възниква в украинския печат от началото на 17 век. През така наречената „Книжовна поправка“ по времето на патриарх Никон правилото за разграничаването между И и Й е застопорено и в московските издания на църковнославянските печатни книги, след което започва да се прилага повсеместно. При старообредниците все още е запазена старата правописна система от преди въвеждането на Й, при която вместо буквата за кратко „и“ се пише обикновено „и“ – святыи небесныи владыка вместо святый небесный владыка.

При въвеждането на гражданския шрифт през 1707 – 1711 година първоначално са отменени всички диакритически знаци, при което знакът Й е изхвърлен от употреба. Възстановен в употреба през 1735 година (често тази дата се цитира като момент на поява на буквата Й), но формално не се е смятала за отделна буква – не е включвана в таблицата с буквите от азбуките, не имала пореден номер, в речниците е обединявана с буква И и т.н. Официално Й става буква от азбуката през 20 век[1], макар понякога да има „изключения от правилото“, които се запазват малко до по-късно.

По руски образец буквата Й влиза в гражданските шрифтове на българската, украинската и беларуската азбуки. До средата на 19 век се използва също така в сръбската азбука, но по-късно е заменена с латинскоподобната буква Ј, която впоследствие по сръбски образец е въведена и в новообразуваната македонска писмена норма[2] (след включването на новосъздадената СР Македония в рамките на СФР Югославия).

Първоначалното название на знака Й е било „и с кратка“ (по диакритическия знак кратка над буквата). По предложение на Яков Грот от края на 19 век започва да се използва названието „и кратко“. В украинския език (понякога и в руския) се употребява също и названието „ий“.

Напоследък в България (особено в Интернет средите) много често се забелязва неправилна употреба на „й“ (и-кратко), най-вече в два случая:

  • там, където буквата „и“ е с ударение (ѝ). Тъй като при някои клавиатурни подредби знакът ѝ не присъства, изписването на имена като Даниѝл, където ударението се пада на второто „и“ често ще се напише като Данийл, което е грешно. Неправилно е и използването на и-кратко при изразяването на местоимението от женски род, където книжовният език изисква употребата на ѝ;
  • в края на думи в множествено число завършващи на „ии“, неправилно се поставя „й“ (и-кратко), което иначе е присъщо за думи в единствено число и то в мъжки род. Например вместо (много) батерии, (много) сергии, (много) порции погрешно се изписва (много) батерий, (много) сергий, (много) порций. По този начин грешно написаната дума (много) порций [правилно: много порции] би трябвало да се чете и да звучи подобно на думите (един) патриций, (един) къшей, (един) червей, (един) славей и ще звучи като някаква непозната дума в мъжки род единствено число (един порций).

Източници

редактиране
  1. И. Ширяев. Практический учебник русской грамматики. Часть I. Этимология. По новой орфографии. Для младших классов средних учебных заведений, высших начальных училищ, торговых школ, курсов для взрослых и др. училищ. М.: Книгоиздательство „Друг“, типография Объед. Соц.-Демократ. Организаций „Коммунист“, 1918. Стр. 5
  2. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Архив на оригинала от 2006-12-20 в Wayback Machine. книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998

Вижте също

редактиране
  NODES